В световната надпревара за откриване и разработване на технологии за батерии от следващо поколение е постигнат нов напредък. Желязо-въздушните батерии вече са готови за тестване в реални приложения, с голям потенциал за революционизиране за сектора за съхранение на енергия. Тези батерии използват ръжда, за да създават електричество, и имат потенциала да осигурят дългосрочно съхранение на енергия във време, когато такъв пробив е силно необходим, пише Oilprice.
Желязо-въздушните батерии функционират, като пропускат въздух през отрицателно зареден катод към положително зареден железен анод, за да реагират с електролит на водна основа. По време на това преминаване йоните се прикрепят към железния анод, образувайки ръжда. Докато йоните преминават през този слой ръжда, те произвеждат електричество.
Важно е да се отбележи, че след завършване на този процес ръждата може да бъде обърната и батерията може да бъде „рестартирана“, за да се повтори всичко.
Това би могло да има огромни последици за технологията на батериите и съхранението на енергия, тъй като желязо-въздушната батерия е „изградена от безопасни, евтини, изобилни материали – желязо, вода и въздух – и не използва тежки или редкоземни метали“, както обобщава Good News Network.
„Въздухът все още е безплатен, а желязото е един от най-широко произвежданите и най-евтини материали в света“, изтъква Form Energy, лидер в разработването на търговски желязо-въздушни батерии.
Това дава на желязо-въздушните батерии голямо предимство пред доминиращата технология в сектора на батериите – литиево-йонните батерии. Литият е силно ефективен материал за производство на батерии, тъй като е изключително енергийно плътен и високопроизводителен, дори при ниски температури. Но литият има и сериозни недостатъци, включително геополитически усложнени вериги на доставка, отрицателно въздействие върху околната среда, свързано с добива му, и относително краткото време, през което може да съхранява енергия.
Именно тази последна точка може да се окаже най-важна. Тъй като светът все по-широко се отказва от изкопаемите горива и се насочва към енергийни мрежи, захранвани от възобновяеми източници, дългосрочното съхранение на енергия ще бъде абсолютно необходимо за поддържане на енергийната сигурност.
Вятърната и слънчевата енергия са непостоянни, което означава, че производството им се колебае през денонощието и през различните сезони. Следователно, съобразяването на търсенето на енергия с предлагането ще изисква мащабна способност за улавяне на излишната енергия в пиковите периоди на производство и връщането ѝ в мрежата, когато е необходимо.
В момента литиево-йонните батерии доминират в системите за съхранение на енергия, но те могат да задържат енергия само за няколко часа. За сравнение, желязо-въздушните батерии се наричат „100-часови батерии “ заради това, което вече е признато за основно предимство. Пробив в търговски жизнеспособното дългосрочно съхранение на енергия не само би разтърсил сектора за съхранение на енергия, но и би трансформирал и катализирал движението към декарбонизация, превръщайки напълно екологичните мрежи в безопасна и надеждна възможност в близко бъдеще.
Желязо-въздушните батерии все още са в начален етап на развитие, така че е трудно да се каже, че те ще бъдат водещият модел в дългосрочен план. Но засега изглежда, че биха могли да бъдат основен претендент за тази титла.
По-рано тази година нидерландският стартъп Ore Energy завърши първата в света система за съхранение на енергия с желязо-въздушни батерии. Въпреки че проектът засега е само в тестови етап, представители на Ore Energy смятат, че той ще се разрасне бързо.


Вдигат учителските заплати с 10 процента
Николай Младенов ще управлява изпълнителния комитет за Газа
Зверско убийство на сина на зам.-кмета на Харков във Виена
Тарикати продават стартови пакети евро от по 20 лева за 50
Мъж е в кома след тежък побой пред магазин
Nvidia получи одобрение да продава AI чипове H200 в Китай
И. Шнабел от ЕЦБ подкрепя прогнозите за повишение на лихвите
САЩ създадоха новия си план за национална сигурност спрямо капризите на Тръмп
Deutsche Bank: Бумът на AI продължава, няма балон
Посланик Пъздър за глобите на ЕС, енергетиката и AI, част 3
Пет от най-странните жабки в серийни автомобили
Първото BMW M се продава
Опасно ли е поставянето на калъфи върху седалки с подгрев
Volkswagen вкарва три модела в сервизите заради проблеми с безопасността
Hyundai възражда един от най-забавните си модели
6 начина да отслабнете до Нова година
Размяна на "любезности" между Мъск и ЕС заради глоба от 120 млн. евро
Франция представи мощна нова система за борба с дронове
Откриха нови доказателства за селективен канибализъм сред неандерталците в Европа
Мутация на грипа във Великобритания може скоро да дойде у нас
преди 3 седмици Всичкото русороб е впрегнато да скимти срещу новите технологии, пречещи на господаря му да си продава петрола и въглищата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 седмици До: aldyКолкото до субсидиите, аз мисля че възобновяемите енергийни източници са единствените, които работят на пазарен принцип към днешна дата. По-големите разходи при тях се обуславят единствено от невъзможността за складиране, но ако се появи достъпна и ефективна технология ще вземат сериозен превес над останалите... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 седмици До: aldyРЕциклирането на метални изделия е едно от малкото, на които сметката излиза. Тоест то може да самофинансира, колкото до соларните панели имам приятел с панели на 11 години и все още няма разлика от момента на потавянето им или поне не такава, която да е значима. За по-новите вероятно експлоатационния срок е дори по-дълъг. Нищо чудно след 10 години да приближат експлоатационен срок колкото един човешки живот, технологията е от най-бързо развиващите... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 седмици До: aldy И какви ще са тези канцерогени? Може ли линк? В статията се посочва, че са желязни батерии, а желязото не произвежда канцерогени под никаква форма! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 седмици Дребна подробност е, че въздух има, но такива батерии ще го замърсяват не със "страшния" СО2, а с"почти безвредни" карценогени. Отделно, кой и за чия сметка след има-няма 10 години трябва да очиства огромните площи от тия отпадъци? Същото се отнася и за "почти вечните" соларни панели. Никой не иска да мисли за тия дребни проблеми. Важното е сега да се доят държавните финанси. Защото без субсидиране това няма да го бъде. отговор Сигнализирай за неуместен коментар