През 2024 г. възстановяването на региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) беше белязано от рязко забавяне на инфлацията и постепенно смекчаване на паричната политика, което донесе известно облекчение след години на високи лихвени проценти, изтъква „Кофас“.
Докато средният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) в страните от ЦИЕ се стабилизира на приблизително 2%, общият оборот на най-големите компании в региона спадна с 3,7% главно поради свиването в нефтохимичeския сектор. Независимо от това средните приходи на 500-те най-големи компании се увеличиха с 3,1%, което е признак за по-стабилни условия в икономиката като цяло.
България, си осигури пето място по брой компании с общо 27 в класацията, с една повече спрямо предходната година, и по този начин изпревари Словакия.
„Лукойл Нефтохим“ се нарежда най-високо сред българските компании в класацията, заемайки 38-о място. Втора е „Аурубис България“ на 49-о място, следвана от „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) на 53-а позиция.
Въпреки продължаващата политическа нестабилност частният сектор на България и икономиката като цяло демонстрираха устойчивост и растеж благодарение на адаптивност и ефективност, обусловени от стратегическо управление на разходите, оперативни подобрения или благоприятни пазарни условия.
Въпреки тази положителна тенденция за страната и региона рентабилността в ЦИЕ беше подложена на натиск, посочват от „Кофас“. Маржът на печалбата спадна от 4% на 3,2%, заради нарастващите разходи за труд и финансиране. Силното потребление на домакинствата и вълната от фондове от Европейския съюз (ЕС) осигуриха възходящ тласък, но външните предизвикателства – най-вече продължаващата стагнация в Германия и засилващите се напрежения в световната търговия – замъгляват перспективите.
„Повечето от най-големите компании в страната показаха постоянство и запазват позициите си в годишната класация. Промяната отразява забавяне на промишленото производство, докато растежът на БВП в България се дължи на нарастващите заплати и крайното потребление“, коментира Пламен Димитров, управител на „Кофас България“. „Новолистваните фирми са главно в търговията на дребно, логистиката и дистрибуцията, като се възползват от по-силното вътрешно търсене. Тенденцията за стимулиране на БВП чрез крайното потребление не се забелязва само при нас, но и в останалите икономики в нашия регион. Това в никакъв случай не е успокояващо. Липсата на големи чуждестранни инвестиции, както и намаляването на производството и износа, оказват още по-голям ефект върху малката българска икономика в сравнение с по-големите играчи в региона като Полша и Румъния например“, добавя Димитров.
Според Матеуш Дадей, регионален икономист на „Кофас“ за Централна и Източна Европа, икономическият растеж на България е сред най-силните в ЦИЕ.
„В бъдеще приемането на еврото, съчетано с устойчиво икономическо разрастване, ще осигури на тези компании солидни основи за интернационализация и мащабиране, подобрявайки перспективите за бъдещи класации“, заяви Дадей.
Top 10 на страните с най-много компании в проучването. Източник: Кофас
Междувременно тенденциите в сектора разкриват стагнация на фона на структурното доминиране в промишлените сектори.
Класацията „ЦИЕ Топ 500“ за 2024 г. представя една нюансирана картина на секторното представяне в региона. Макар индустриалният сектор – воден от сектора на минералите, химикалите, петрола, пластмасите и фармацията, както и от автомобилния и транспортния сектор – да остава доминиращ, той продължава да стагнира под тежестта на външни фактори на натиск и структурни зависимости.
В контраст с това неспециализираният търговски сектор се превърна в двигател на растежа, подхранван от възстановяването на потреблението на домакинствата и увеличаването на покупателната способност, дължащо се на ръста на заплатите.
Оборотът нарасна с 6,2 %, а печалбите скочиха с 25 %, въпреки че нетните печалби останаха ниски. Секторът на информационните и комуникационни технологии и електрооборудването отбеляза разнопосочно развитие, като цифровите услуги процъфтяваха, а производственият сегмент изоставаше.
Комуналните услуги и обществените услуги отбелязаха свиване, тъй като енергийните пазари се стабилизираха след кризата, а секторът на селскостопанските продукти и храни се запази стабилен, благодарение на устойчивото търсене и подкрепата от ЕС.
В същото време производителите на метали се сблъскаха с неблагоприятни условия, породени от спада на световните цени и затягането на климатичните регулации в ЕС.
Тези разнопосочни тенденции подчертават прехода на региона от индустриална зависимост към растеж, основан на потреблението и иновациите, като изтъкват необходимостта от стратегическа диверсификация и политическа подкрепа.
Пазар на труда и тенденции в заетостта
Растежът на заетостта в „ЦИЕ Топ 500“ се забави до около 0,8%, отразявайки по-широките тенденции в ЕС. Равнището на безработицата остана на историческо ниско ниво, като ограниченият пазар на труда засили преговорната сила на работниците. Реалните заплати отбелязаха значителен ръст, особено в Източна Европа, което допринесе за възстановяването на покупателната способност, загубена в резултат на по-ранната инфлация. Неспециализираният търговски сектор водеше по заетост, докато промишлените сектори като химическата и автомобилната промишленост продължиха да осигуряват интензивност на работната сила, изтъква „Кофас“.
Развитие в страните: променяща се динамика
Полша остава двигателят на ЦИЕ със 178 компании в Топ 500 и над 1,2 милиона служители. Въпреки това нейният дял в класацията леко спадна, а ръстът на приходите се забави, което отразява предизвикателствата, свързани със силната злота и недостига на работна ръка. Чехия подобри представянето си благодарение на възстановяването на вътрешното търсене и започващите монетарни облекчения, докато Румъния, въпреки че е втората по големина икономика, остава слабо представена в класацията на Топ 500 поради продължаващите структурни предизвикателства.
Лидери в региона
Orlen за пореден път запази позицията си на най-голямата компания в ЦИЕ, демонстрирайки стабилно пазарно господство въпреки спада на приходите. Skoda Auto A.S. от Чехия запази второто си място, постигайки ръст както в приходите, така и в печалбата, въпреки че европейският автомобилен сектор се сблъска със значителни трудности. Jeronimo Martins Polska S.A., оператор на най-голямата верига магазини в Полша, изпревари унгарската MOL Nyrt, за да заеме трето място в промяна, която отразява както нормализирането след години на бум за нефтохимическата индустрия, така и динамиката на сектора на търговията на дребно.
Най-значимите повишения сред водещите компании – полската Lidl Sp. z o.o. Sp.K. (от 14-то на 9-то място) и Vilniaus Prekyba UAB, оператор на вериги магазини като Maxima в балтийските държави (от 17-то на 13-то място) – отразяват стратегически разширявания на фона на интеграцията на електронната търговия и оптимизацията на веригата за доставки.


Вдигат учителските заплати с 10 процента
Николай Младенов ще управлява изпълнителния комитет за Газа
Зверско убийство на сина на зам.-кмета на Харков във Виена
Тарикати продават стартови пакети евро от по 20 лева за 50
Мъж е в кома след тежък побой пред магазин
Скокът на златото го измества от "убежище" към спекулативен актив, казва BIS
Nvidia получи одобрение да продава AI чипове H200 в Китай
И. Шнабел от ЕЦБ подкрепя прогнозите за повишение на лихвите
САЩ създадоха новия си план за национална сигурност спрямо капризите на Тръмп
Deutsche Bank: Бумът на AI продължава, няма балон
Пет от най-странните жабки в серийни автомобили
Първото BMW M се продава
Опасно ли е поставянето на калъфи върху седалки с подгрев
Volkswagen вкарва три модела в сервизите заради проблеми с безопасността
Hyundai възражда един от най-забавните си модели
„ДПС-Ново начало“ организира митинги в цялата страна под мотото „НЕ на омразата!”
6 начина да отслабнете до Нова година
Размяна на "любезности" между Мъск и ЕС заради глоба от 120 млн. евро
Франция представи мощна нова система за борба с дронове
Откриха нови доказателства за селективен канибализъм сред неандерталците в Европа