Близо 34% от новоназначените учители напускат системата в първите три години, а 20% си тръгват още първата година. Това съобщи Жаклин Мисирян-Дойчева, ръководител „Развитие на учители“ във фондация „Заедно в час“, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria.
Тя цитира данни на Сметната палата, които показват, че сме изправени пред предизвикателството да мотивираме хората, които трябва да осигурят образование, да остават в системата дългосрочно,
Завършващите ученици, които записват педагогически специалности, отбелязват значителен ръст през последните години, но едва 50% от младежите, които завършват педагогика, влизат в училище.
„Младите учители напускат основно поради липса на подкрепа от наставниците си, тъй като по закон начинаещите учители работят с наставници през първата си година. Това обикновено е друг по-опитен учител в същото училище, който обаче също е натоварен и не може да осигури в достатъчна степен нужната подкрепа на младия си колега“, обясни експертът.
Според Дойчева втората причина е липсата на достатъчно практика по време на обучението в университета – студентите в педагогическите специалности имат възможност да практикуват в училище едва в трети или четвърти курс, а практиката продължава от един до три месеца. Това време, по думите ѝ, не е достатъчно, освен това практиката обикновено се осъществява в т. нар. базови училища, които често не пресъздават реалната ситуация.
Тя обясни, че тези училища обикновено осигуряват по-добро образование на учениците и учителите там не винаги се срещат с проблеми като ниска мотивация на учениците или затруднения със задържането им в училище.
„Особени затруднения изпитват младите учители в малките населени места, където е по-вероятно учениците да имат проблем с ангажираността си, включително защото произхождат от семейства с недостатъчни финансови възможности“, даде пример експертът от фондация „Заедно в час“.
Дойчева добави, че проблемът пред учителите в тези населени места не е как да си предадат материала, а как да привлекат учениците да влязат в училище и да ги мотивират да са там всеки час.
Тя подчерта, че тези натрупани дефицити се виждат и в резултатите от международния тест PISA, според които 54% от учениците в България са функционално неграмотни. „Това означава, че тези ученици не могат, например, да преценят каква дозировка да вземат, когато получат листовката на лекарствен продукт, или да се ориентират по карта“, даде примери експертът.
Дойчева е категорична, че проблемът с функционалната неграмотност няма да се реши, докато учителите карат учениците да наизустяват учебното съдържание. Тя изтъкна също необходимостта учителите да познават индивидуалните нужди, потребности и интереси на учениците.
„Но учителите са претрупани със задачи, учебното съдържание е много и често не остава време за упражнения или преговор на материал, който затруднява децата. Учителите имат и други административни задачи, заради които не им остава време да опознаят учениците си“, изброи какви са пречките за нормалната комуникация между учители и ученици по време на учебния процес експертът.
Как изглежда качественото преподаване? Помага или пречи принципът „парите следват ученика“ за качеството на образователната система? Може ли да се прекрати практиката на частните уроци? Как да използват изкуствения интелект учители и ученици? Защо е необходима реформа в образователната система със създаването на единен стандарт за качество? По какъв начин програмата „Нов път в преподаването“ на фондация „Заедно в час“ подкрепя учителите?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ можете да гледате тук.


От КНСБ очакват спад при цените на храните след взетите мерки
Акция по кръводаряване днес в кв. "Владиславово"
Ето къде няма вода във Варна днес
Есето - предпочитано от варненските зрелостници на матурата по БЕЛ
От "Възраждане" поискаха премахването на ДДС на храните от малката кошница
Китай събира великите сили, а САЩ търсят пауза в Близкия изток
Пентагонът потвърди, че намалява броя на армейските бригади в Европа
Производителите на чипове за памет не са и чували за войната с Иран
Цената на петрола се понижи, търговците обмислят последните заплахи на Тръмп
От медицински туризъм до казина, петролният шок удари Югоизточна Азия
Новото чудовище на AMG има 1169 коня и се зарежда по-бързо от смартфон
Най-евтината Skoda на ток - 26 000 евро и до 440 км пробег
Невидима технология променя колите на Mazda на пътя
Stellantis превръща популярни модели в кей-карс в японски стил
Volvo приключи завинаги с производството на ДВГ
Съдът присъди 15 000 евро на Биляна Петрова за унижения и лоши условия в ареста
Против дефицита: Бизнесът предлага изваждане на Covid добавката от пенсиите
Путин на по чаша чай със Си: Връзката ни е на безпрецедентно ниво
Земетресение с магнитуд 5,6 в окръг Малатия в Турция
Въпросът сега е: Готви ли се Румен Радев за местния вот?