В началото на февруари тази година американският президент Доналд Тръмп заяви, че е наредил да бъде спряно изсичането на нови монети от 1 цент. Три месеца по-късно, в четвъртък, Министерство на финансите официално обяви, че ще спре пускането на нови монети.
След почти толкова дълго съществуване, колкото самата държава, монетата от 1 цент, известна още като пени, ще започне да изчезва от паричното обращение. Монетният двор на САЩ е поръчал последната партида заготовки, използвани за изсичането на монетите, а Министерство на финансите очаква да спре пускането им в обращение в началото на следващата година.
Репутацията на пенито се е променила в рамките на повече от два века съществуване, пише Wall Street Journal. Някога символ на пестеливост, практичност и дори късмет, монетата от 1 цент напоследък символизира разточителните държавни разходи.
Все по-малко хора използват дребни пари в ежедневните си трансакции. Изсичането на едно пени обаче струва почти 4 цента, което значи правителствени разходи за десетки милиони долари всяка година.
Десетки хора дори са кръстени на медно-цинковата монета. Скоро имената им ще символизират една отминала епоха.
„Сега стана неловко“, казва Пени Лий, президент и главен изпълнителен директор на базираната във Вашингтон търговска организация Financial Technology Association. „Предполагам, че няма кого да обвинявам освен себе си пред факта, че работя за финтех индустрията. Надявам се, че хората няма да ме пенсионират!“
![]() |
Монетите от 1 цент се раждат в резултат на Закона за изсичането на монети от 1792 г., с който се създава монетен двор във Филаделфия, за да се започне произвеждането на национални монети, които да заменят тези на отделните щати. През март следващата година 11 178 медни центове влизат в обращение.
За САЩ монетите се превръщат в паметник на новата демокрация. Образ на жена с развети коси върху монетата цели да символизира свободата. На монетите дълго време не е имало образи на президенти, за разлика от Великобритания, където ликовете на монарсите се изсичат върху валутите.
Едва през 1909 г. образът на президента Линкълн се поставя върху пенито, за да се отбележи 100-годишнината от раждането му.
Днес, в Президентската библиотека и музей „Ейбрахам Линкълн“ монета от 1 цент е вградена в пода. Обикновено върху нея се поставя незакрепена монета, за да могат децата да я открият при посещението си. Доброволци я заменят за следващото дете.
Източник: Wikimedia
През годините монетата пътува и по света. Историческа монета от 1909 г. се оказа на Марс, когато отпътува заедно с марсохода на НАСА Curiosity през 2012 г.
Повечето обаче си стоят у дома. Около 60% от монетите в активно обращение, равняващи се на около 14 млрд. долара, си стоят в буркани за монети, според Федералния резерв.
Повратна точка за монетите от 1 цент настъпва през 2006 г. Изсичането им започва да струва повече от стойността им заради поскъпването на медта и цинка. Разходите се повишават особено бързо през последните години, включително ръст от 20% през 2024 г.
Това привлече вниманието на президента Тръмп, който призова за спирането на изсичането им. До този момент монетата се беше превърнала в боксова круша за двете партии. И в двете камари на Конгреса последваха законопроекти.
След като Монетният двор спре изсичането на нови монети, компаниите ще започнат да изпитват недостиг на монети, нужни за извършването на ежедневни кешови трансакции. Те ще трябва да закръглят цените нагоре или надолу до най-близките 5 цента.
Монетата от 5 цента обаче също не е печеливша за правителството. Монетният двор заяви, че изсичането ú струва почти 14 цента. Марк Уелър, лобист във Вашингтон и изпълнителен директор на Americans for Common Cents – група, подкрепяща монетите – вярва, че правителството първо трябва да реши проблема с високата цена на монетите от 5 цента. Повече монети с тази стойност ще бъдат нужни, когато пенито си отиде.
„Фокусирането само върху монетата от 1 цент води до загуба на повече пари за правителството“, казва той.