Европа се опитва да спечели Югоизточна Азия, но трудно ще я отнеме от САЩ или Китай

Европейските лидери проявяват подновен интерес към Югоизточна Азия на фона на агресивната митническа политика на Вашингтон. Експертите обаче предупреждават, че състоянието на регионалните търговски връзки затруднява нарушаването на господството на САЩ или Китай, пише CNBC.

Югоизточна Азия се намира в трудно положение: съюзникът ѝ Китай засилва присъствието си в Южнокитайско море с най-модерни китайски бомбардировачи. Те са били забелязани в края на миналия месец около спорните Параселски острови в региона, докато напрежението с Филипините се засилва. Междувременно другият ѝ съюзник – САЩ, заплашва света с мита, а несигурността нараства, тъй като 90-дневната отсрочка изтича през юли.

Европа сега се възползва от възможността да се появи като алтернативен съюзник на нововъзникващите азиатски страни, като френският президент Еманюел Макрон призова за по-силни връзки между блоковете по време на Диалога „Шангри-Ла“ 2025, който приключи по-рано този месец.

Югоизточна Азия дава на Европа възможност за достъп до друг пазар за отбранителния ѝ сектор, според Боб Херера-Лим, управляващ директор на Teneo. Селин Пажон, ръководител на отдела за изследвания на Япония и Индо-Тихоокеанския регион в Ifri’s Center for Asian Studies, добавя, че регионът може да предостави на Европа и диверсифицирана верига за доставки, която да я предпази от икономическа зависимост от САЩ или Китай, както и значителни запаси от суровини, които са от съществено значение за зеления и цифровия преход на ЕС.

Европа има амбициозни надежди за нововъзникваща Азия, но анализаторите все пак се съмняват, че тя може да измести влиянието на САЩ или Китай в региона.

„Европа сама по себе си може да предложи на Югоизточна Азия ценна възможност за защита срещу рисковете от прекомерна зависимост от Китай или САЩ“, казва Пажон.

Търговията преди всичко

Въпреки че отношенията между Югоизточна Азия и Европа датират от повече от половин век, те са били затруднени от различни предизвикателства, които Тенео Ерера-Лим приписва на фактори като географската отдалеченост и различията в политическите възгледи или отношението към околната среда.

В речта си по време на Диалога „Шангри-Ла“ 2025 Макрон призова за по-силни връзки между Европа и „нови специални отношения“ с Индо-Тихоокеанския регион. Той подчерта, че и двата блока са изправени пред „потенциална ерозия на дългогодишните съюзи“ и заплахата от страни, които се борят за контрол или прибягват до сила, правейки пряк паралел между напредъка на Китай в Южнокитайско море и руската инвазия в Украйна.

Все пак, според Херера-Лим, единствено подобни преживявания може да не са достатъчни, за да отдръпнат нововъзникващата Азия от САЩ или Китай.

„Формата следва функцията в Югоизточна Азия“, казва той за CNBC. „В Югоизточна Азия отношенията се градят върху икономическите връзки, повече от всичко друго.“

Макар че ЕС има търговски отношения със Сингапур и Виетнам, преговорите за други двустранни споразумения или за широкообхватни споразумения за свободна търговия между ЕС и АСЕАН са в застой от години. Пажон от Ifri смята, че блокът „все още има какво да направи“, за да увеличи присъствието и инвестициите си в региона.

Междувременно Пекин остава най-големият търговски партньор на Югоизточна Азия от 2009 г. насам, като общият обем на търговията със стоки достига 982,3 млрд. долара през 2024 г. САЩ са на второ място с търговия със стоки за приблизително 476,8 млрд. долара през миналата година. ЕС остава на трето място с търговия за около 258,7 млрд. евро (299,7 млрд. долара) за същия период.

Без значими реформи или обещания за увеличаване на търговията в бъдеще, Херера-Лим смята, че ще бъде трудно за Европа да се конкурира с утвърдените търговски партньори на блока.

„Ако през следващата седмица или следващия месец Китай каже: „Правим реформи, за да отворим вътрешните пазари на Китай за стоки от Югоизточна Азия“, [тогава] страните от Югоизточна Азия ще се наредят на опашка, за да получат достъп до китайския пазар. Независимо от политиката им по много от тези въпроси“, казва той.

Отпор

Макар че Европа може да не е в състояние да замести САЩ или Китай в нововъзникваща Азия, тя все пак може да предложи прозрачни и надеждни партньорства, които не се основават на конкуренция с нулев резултат, казва Лиза Бомаси, анализатор в European Union Institute for Security Studies (EUISS).

„Стойността на Европа се състои в това, че тя е надежден партньор в критични области като енергийна сигурност, зелена инфраструктура и цифрово управление“, казва тя. „Това са области, в които страните от Югоизточна Азия искат да се диверсифицират и да изградят устойчивост, особено предвид опасенията от прекомерна зависимост.“

Според Пажон от Ifri засилването на връзките с Европа ще позволи на Югоизточна Азия да диверсифицира стратегическите си партньорства и да подобри способността си да устоява на хегемонистичен натиск.

„Наличието на повече партньори, включително Европа, повишава дипломатическите и репутационни разходи за Китай за ескалиране [на териториалните спорове в региона], особено предвид акцента, който Пекин поставя върху „мирното издигане“, казва Бомаси.

„В този контекст партньорството между ЕС и АСЕАН не се отнася до твърда военна възпираща сила, а служи като важен символичен защитен механизъм. То подсилва идеята, че Югоизточна Азия не е изолирана и има многобройни партньори, което прави региона по-устойчив на принуда“, добави тя.