Ударите срещу Иран са най-големият и рискован външнополитически ход на Тръмп

С безпрецедентното си решение да бомбардира ядрени обекти на Иран, като се присъедини пряко към въздушните атаки на Израел срещу най-големия му враг в региона, президентът на САЩ Доналд Тръмп направи нещо, което от дълго време обещаваше да избегне – да се намеси военно в голяма война в чужбина, пише Ройтерс.

Драматичният американски удар, включващ нанасяне на удари по най-силно укрепените ядрени съоръжения на Иран, намиращи се дълбоко под земята, е най-големият рискован външнополитически ход на Тръмп в двата му мандата като президент и е изпълнен с рискове и неизвестни.

Тръмп, който в събота настоя Иран да сключи мир или да очаква още атаки, може да предизвика Техеран да отвърне, като затвори Ормузкия проток, най-важния петролен маршрут в света, да атакува американски военни бази и съюзници в Близкия изток, да засили ракетния си обстрел над Израел и да задейства подкрепяни от него групировки срещу американските и израелските интереси по целия свят, казват анализатори.

Такива ходове биха могли да ескалират в по-широк и по-продължителен конфликт, отколкото Тръмп си е представял, напомняйки за „вечните войни“, които Америка води в Ирак и Афганистан. Тръмп ги осмиваше като глупави и обещаваше никога да не се въвлича в такива.

„Иранците са сериозно отслабени и с намалени военни способности“, казва Аарон Дейвид Милър, бивш преговарящ за Близкия изток в администрации на Демократическата и Републиканската партия. „Но те разполагат с всякакви асиметрични начини, с които могат да отговорят... Това няма да приключи бързо, счита той.

В навечерието на бомбардировките, които обяви късно в събота, Тръмп се колебаеше между заплахи за военни действия и призиви за подновяване на преговорите, за да убеди Иран да сключи споразумение за прекратяване на ядрената си програма.

Високопоставен представител на Белия дом съобщи, че след като Тръмп се е убедил, че Техеран няма интерес да сключва ядрено споразумение, е решил, че „ударите са правилният ход“.

Тръмп дал зелена светлина, след като бил уверен във „високата вероятност за успех“, заяви официалният представител. Тази решителност била постигната след повече от седмица израелски въздушни атаки срещу ядрените и военни съоръжения на Иран, които проправили пътя на САЩ да нанесат потенциално решаващия удар.

Ядрената заплаха остава

Тръмп похвали „големия успех“ на ударите, които според него включвали масивни „бомби за разрушаване на бункери“ срещу основния обект във Фордо. Но според някои експерти макар ядрената програма на Иран да е била забавена с много години, заплахата може далеч да не е приключила.

Иран отрича да се стреми да се сдобие с ядрено оръжие, като твърди, че програмата му е изцяло с мирни цели.

„В дългосрочен план военните действия вероятно ще подтикнат Иран да реши, че ядрените оръжия са необходими за възпиране и че Вашингтон не се интересува от дипломация“, заяви в изявление Асоциацията за контрол над въоръженията, независима организация с централа в САЩ, която защитава приемането на законодателство за контрол над въоръженията.

„Само военни удари не могат да унищожат обширните познания на Иран в ядрената област. Ударите ще забавят иранската програма, но цената за това ще бъде засилване на решимостта на Техеран да възстанови чувствителните си ядрени дейности“, допълва организацията.

Ерик Лоб, доцент в Катедрата по политика и международни отношения в Международния университет на Флорида, казва, че следващият ход на Иран остава отворен въпрос и предполага, че сред формите на ответен отговор може да бъдат удари по „меки цели“ на САЩ и Израел извън региона.

Но той също така заяви, че има вероятност Иран да се върне на масата за преговори, „макар и в още по-слаба позиция“, или да потърси дипломатически изход.

Веднага след ударите на САЩ обаче Иран не показа склонност към отстъпки.

Иранската организация за атомна енергия заяви, че няма да позволи спирането на развитието на „националната си индустрия“, а коментатор от иранската държавна телевизия каза, че всеки американски гражданин или военен в региона вече ще бъде легитимна мишена.

Рано сутринта в неделя иранското външно министерство предупреди в изявление, че Техеран „счита за свое право да се противопостави с всички сили срещу военната агресия на САЩ“.

Карим Саджадпур, анализатор във фондация „Карнеги“ за международен мир, публикува в X: „Тръмп посочи, че сега е време за мир. Не е ясно и е малко вероятно иранците да го възприемат по същия начин. По-вероятно е това да отвори нова глава в 46-годишната война между САЩ и Иран, отколкото да я приключи“.

„Смяна на режима“

Някои анализатори предполагат, че Тръмп, чиято администрация досега е отричала всякакви намерения да свали иранското ръководство, може да бъде подтикнат да се стреми към „смяна на режима“, ако Техеран предприеме сериозни репресии или стъпки за създаване на ядрено оръжие.

Това, от своя страна, би довело до допълнителни рискове.

„Бъдете нащрек за разширяване на мисията, насочено към промяна на режима и кампании за демократизация“, казва Лаура Буменфелд, анализатор за Близкия изток в Училището за международни изследвания „Джонс Хопкинс“ във Вашингтон. „В пясъците на Близкия изток ще откриете костите от много провалили се морални мисии на САЩ“, допълва тя.

Джонатан Паникоф, бивш заместник ръководител на разузнаването на САЩ за Близкия изток, каза, че иранското ръководство бързо ще се впусне в „непропорционални атаки“, ако усети, че оцеляването му е застрашено.

Но Техеран също ще трябва да има предвид последиците, отбелязва той. Макар че действия като затваряне на Ормузкия проток биха създали проблеми на Тръмп поради по-високите цени на петрола и потенциалното инфлационно въздействие върху САЩ, това би навредило и на Китай, един от малкото влиятелни съюзници на Иран.

В същото време Тръмп вече се сблъсква със силна съпротива от демократите в Конгреса заради атаката срещу Иран и ще трябва да се бори и с опозицията от антиинтервенционисткото крило в собствената си Републиканска партия.

Тръмп, който не се сблъска с големи международни кризи през първия си мандат, сега е въвлечен в такава криза само шест месеца след началото на втория си мандат.

Дори и да се надява, че военното участие на САЩ ще бъде ограничено във времето и обхвата си, историята на подобни конфликти често носи непредвидени последици за американските президенти.

Мотото на Тръмп „мир чрез сила“ със сигурност ще бъде подложено на изпитание, както никога досега, особено с откриването на нов военен фронт, след като не успя да изпълни предизборните си обещания за бързо прекратяване на войните в Украйна и Газа.

„Тръмп се връща във военния бизнес“, казва Ричард Гоуан, директор на Международната кризисна група в ООН. „Не съм сигурен, че някой в Москва, Техеран или Пекин е повярвал някога на думите му, че е миротворец. Винаги е изглеждало по-скоро като предизборна фраза, отколкото като стратегия“, допълва той.