Две години след като кървавите атаки на „Хамас“ предизвикаха нова серия от конфликти в Близкия изток, преговарящите се събират в Египет в опит да сложат край на кръвопролитията със сделка за заложниците и изтегляне на Израел от опустошената Ивица Газа, пише Wall Street Journal.
Израел излиза от кръвопролитията като регионалния хегемон с поредица от военни победи. Но борбата на страната срещу палестинската бунтовническа групировка „Хамас“ я оставя и все по-изолирана и застрашена да загуби дългосрочната подкрепа на Запада, която беше жизненоважна за нейното оцеляване.
Смъртта на над 67 хил. палестинци в Газа, по данни на местните власти, съживи призивите в света за палестинска държава и постави Израел в противоречие с утвърждаващия се международен консенсус.
След като се възстанови от първоначалния шок от пробива на „Хамас“ и кървавата поредица от убийства на 7 октомври 2023 г., израелската армия нанесе редица съкрушителни удари на цяла група стратегически врагове.
„Хамас“ и ливанската „Хизбула“ бяха обезглавени, режимът на Асад в Сирия рухна, а военното лидерство на Иран, ракетната и ядрената му програма бяха сериозно накърнени.
„В регионален план Израел се намира пред по-слаба заплаха, отколкото преди две години“, казва Шалом Липнер, сътрудник в Атлантическия съвет, който е бил съветник на редица израелски премиери. „Но в международен план е между чука и наковалнята и дългосрочните тенденции не работят в негова полза“, допълва той.
Гневът срещу Израел се разпространи от мюсюлманския свят към Европа и все повече към САЩ, където големи части от Демократическата партия и все по-голяма част от движението MAGA вече се обръщат срещу американската помощ за Израел.
Макар че президентът Доналд Тръмп запазва подкрепата си, новата изолация на Израел му даде необичаен лост – власт, която той вече упражни, за да блокира планове за анексиране на Западния бряг, да накара израелския премиер Бенямин Нетаняху да се извини за удар срещу Катар и да принуди Израел да приеме новия план за примирие в Газа.
Отчуждаването на някогашни приятели на Израел по целия свят ще подкопае, вероятно трайно, не само позицията на Нетаняху и тази на наследниците му, а и дългосрочната жизнеспособност на проекта за създаване на Израел.
От американските университетски комплекси до европейските гимназии, солидарността с палестинската кауза и враждебността към ционизма се превърнаха в политическите белези на ново поколение.
„Обикновените евреи и израелският народ, не войниците и политиците, ще понесат бремето на това през следващите години“, казва Майрав Зонсзейн, старши анализатор за Израел в Международната кризисна група.
В речта си пред ООН миналия месец Нетаняху заяви, че мнозина „слаби световни лидери, които умиротворяват злото“, като публично критикуват Израел, му благодарят в тесен кръг, като казват, че се поддават на страха от „пристрастните медии, радикалните ислямски избиратели и антисемитските тълпи“.
Засилване на антисемитизма
Елементи на антисемитизъм и ислямистки радикализъм присъстват на антиизраелските протести, които обхванаха западните страни, като в някои случаи протестиращите носеха знамена на „Хамас“ и „Хизбула“ и скандираха антиеврейски лозунги.
Но масовата мобилизация, като при общата стачка в Италия в петък, се дължи преди всичко на широк гняв заради отношението към палестинците и подкрепата на западните правителства за Израел, казва Натали Тоци, директор на Института за международни отношения в Рим и бивш високопоставен външнополитически съветник в Европейската комисия.
„Израел премина границата, защото това му беше позволено от Запада. В известен смисъл неговите приятели не постъпиха приятелски, тъй като не го спряха да извърши самоубийство в дългосрочен план“, допълва тя.
Макар че щетите за авторитета на Израел в света са действителни, съюзниците му твърдят, че той бързо ще се възстанови.
„Не смятам, че е трайно. Израел е преживял много различни нападения и кампании за делегитимизиране в миналото“, казва Джонатан Шанцър, изпълнителен директор на Фондацията за защита на демокрациите във Вашингтон, която подкрепя Израел. „Когато войната приключи, каналът ще се смени и хората повече или по-малко ще се върнат към обичайното“, допълва той.
Други обаче твърдят, че връщането към обичайното, поне в краткосрочен план, ще бъде малко вероятно, особено ако Нетаняху остане на власт.
Накърнен авторитет в света
За да се възстанови авторитетът на Израел в света, „първо войната трябва да приключи и вероятно да се появят нови израелски ръководители, за да бъде това жизнен проект“, казва Даниел Шапиро, който беше американски посланик в Израел в администрацията на Барак Обама и заместник-министър на отбраната за Близкия изток в администрацията на Джо Байдън. „Пътят ще бъде труден и ще отнеме време“, допълва той.
Когато „Хамас“ нахлу в Израел преди две години, като уби около 1200 цивилни и военни и взе още 251 души за заложници, тя разчиташе, че военният удар ще отслаби еврейската държава, може би с помощта на „Хизбула“ и Иран, и на подновеното внимание на света към палестинските стремежи, което да провали нарастващото приемане на Израел в региона.
Ръководителите на „Хамас“ в Газа не успяха с първото и повечето бяха убити. Плановете за примирие, прокарани от Тръмп с подкрепата на арабските страни, имат за цел да заменят правителството на „Хамас“ в Газа с нова технократска власт.
В реч в събота Нетаняху определи военните победи от последните две години като „исторически постижения, които ще бъдат записани в хрониките на Израел, а също и в хрониките на нациите“.
Той отдавна изтъква силата на „Хамас“, която иска да унищожи Израел, като причина, поради която всяко придвижване към палестинска държава е невъзможно. Това би било не толкова убедителен аргумент, ако примирието в Газа влезе в сила и новата власт там започне да работи.
През последните седмици големи западни страни, начело с Франция, Великобритания и Канада, вече признаха палестинската държава въпреки протестите на Нетаняху.
„Палестинският въпрос отново е в центъра на вниманието на регионално и международно ниво, след като почти беше забравен допреди две години“, казва Мхаимар Абусада, преподавател в университета „Ал Азхар“ в Газа, който сега живее в Кайро. „Затова е постигната политическа победа, но палестинският народ плати много висока цена за нея, цена, която не беше плащал преди това“, допълва той.
Демонстрирането от Израел на военно превъзходство в Близкия изток, докато отслабва враговете си, също предизвика дългосрочна преоценка сред възможните му партньори. Голяма част от логиката зад Авраамовите споразумения от 2020 г., които Израел и администрацията на Тръмп се надяваха да бъдат разширени към Саудитска Арабия, предвиждаше овладяването на иранското влияние.
Но сега, когато Израел бомбардира не само Иран, Ливан, Сирия и Йемен, а и комплекс на „Хамас“ в Катар, много правителства в Близкия изток считат необузданата мощ на Израел като по-голям източник на притеснение от отслабената теокрация на Иран.
Неотдавнашният договор за сигурност на Саудитска Арабия с ядрената сила Пакистан и по-тясното сътрудничество между арабските страни и Турция са част от регионалния отговор на израелската военна сила, казва пенсионираният британски маршал Мартин Сампсън, който ръководи близкоизточното звено на Международния институт за стратегически изследвания и е бил съветник по въпросите на отбраната на британското правителство за Близкия изток.
„Виждате развитието на началото на отношенията с Иран и на симпатията към Иран заради Израел. Регионът никога не е искал една доминираща сила. Винаги са мислели, че това ще бъде Иран, а сега имат такава и това е Израел. А Израел е доминираща сила в региона, която свободно упражнява способността си да използва груба сила“, допълва той.


Проблемът с главните пешеходни артерии във Варна продължава: Пропадна част от площад "България“
Нови правила от юли 2027 г. за плащанията в брой
Регата слага край на сезона на морските спортове във Варна
Билборд против зелената зона във Варна се появи на бул. "Княз Борис I"
Бизнесът е съгласен да има още два неработни дни около Нова година
Румен Спецов е предложен за особен управител на "Лукойл Нефтохим"
Морис Баяр: За България плъг-ин хибридите са най-добрият вход в електрическата ера
Хайджъл: Иракчаните не гласуваха масово
Хайджъл: Ирак се стабилизира, но липсват реформи
Проваленият спасителен фонд на UEFA струва на клубовете €200 млн. годишно
7 страхотни коли, кръстени на реални хора
Как Dacia мисли да спечели рали Дакар
Най-екстремното Bentley получи 666 конски сили
10 автомобила, които губят най-малко от стойността си
Легендарни марки страдат все повече на собствена територия
Заради скоба: Биха служител на общинската фирма по паркирането в Монтана
В небето ни: По план изтребителите F-16 ще постигнат оперативна готовност през 2028 г.
Проверки на рибните борси и магазини за риба преди Никулден
Неговото име е... Номинираха Румен Спецов за особен управител на "Лукойл"
Шофьори с ТЕЛК се оплакаха от дискриминация
преди 1 месец "Израел е по-силен" глупости на търкалета,а бе откъде ги измисляте тия,я по-добре ми кажете , колко военни и танкове загинаха в тази война!?Да не е като ,спасяването на редник Раян,втора част!? : ) отговор Сигнализирай за неуместен коментар