Трима учени от американски университети спечелиха Нобеловата награда за физика за 2025 г. за работата си в областта на квантовата механика, съобщава Euronews.
Победителите са Джон Кларк – физик, роден във Великобритания и почетен професор в Калифорнийския университет – Бъркли; Мишел Х. Деворе от Франция, който в момента е почетен професор по приложна физика в Университета Йейл; и Джон М. Мартинис, американец и почетен професор в Калифорнийския университет – Санта Барбара.
Квантовата механика е науката за поведението на материята и светлината на атомно и субатомно ниво и се използва за захранване на всичко – от смартфони и компютри до лазери и скенери за магнитно-резонансна томография.
Кларк, Деворе и Мартинис спечелиха наградата за „откриването на макроскопичното квантово-механично тунелиране и квантуване на енергия в електрическа верига“, посочва Кралската шведска академия на науките.
Триото проведе експерименти през 80-те години, които показаха как свойствата на квантовата механика могат да бъдат осезаеми, използвайки електрическа система, изградена от свръхпроводими материали.
Екипът успя да контролира и проучи какво се случва, когато през системата преминава ток, показвайки, че той може да „тунелира от едно състояние в друго, сякаш преминава през стена“, посочват от академията.
Системата също така абсорбираше и излъчваше енергия в дози с конкретни дози в съответствие с очакванията на квантовата механика.
„Чудесно е да можем да отпразнуваме начина, по който вековната квантова механика непрекъснато ни предлага нови изненади“, заяви Оле Ериксон, председател на Нобеловия комитет по физика.
„Тя е и изключително полезна, тъй като квантовата механика е в основата на цялата цифрова технология“, добави Ериксон.
Кларк разговаря с журналисти по телефона по време на обявяването в Швеция. Той заяви, че е „напълно шокиран“ от наградата и че не е очаквал, че работата му един ден ще доведе до Нобелова награда.
Миналогодишната награда за физика беше присъдена на физика Джон Хопфийлд и компютърния учен Джефри Хинтън, който се счита за един от бащите на изкуствения интелект (AI).
Техните открития през 80-те години на миналия век направиха възможно машинното обучение с изкуствени невронни мрежи и проправиха пътя за съвременните пробиви в AI.


Темата за продажба на билети и от водачите в градския транспорт във Варна е отворена
Опасност за децата: Дилъри продават бонбони с наркотици вътре
Гръцките власти проверяват месото от България, цената на гироса скача
Ето кога ще завали сняг в градовете
Преди "Никулден": Българската риба изчезва от пазара
Rabobank: Рекордни реколти ще свалят цените на какаото и кафето през 2026 г.
Chevron очаква по-ниски спот цени на LNG
Chevron: Интересуваме се и от Средиземноморието
Chevron: Енергийният ни проект ще бъде извън мрежата
Как победихме сомалийските пирати - и как светът може да го направи отново
Audi показа концепция на болида си за F1
Subaru няма да произвежда нови електрически модели
Когато емблемата не е само декор - гениалната скрита камера на Volkswagen
10-те най-добри хибридни кросоувъра на пазара
Зелената и синята зони скачат двойно от 5 януари
Как да освежите стая за по-малко от 200 лева?
КЗК образува три открити производства срещу Столична община за почистване
Ръсел Кроу сподели как е успял да свали 26 килограма за една година
Дамянова: „Лукойл“ преговаря със САЩ за отлагане на санкциите, Борисов не говори случайно
преди 1 месец Като картинка от стенвестника на ТНТМ от едното време. Само муцуните са геронтоизгледни.:):) отговор Сигнализирай за неуместен коментар