Нуждите на Европа от суровини прогонват хиляди шведи от домовете им

Таня Матила и съпругът ѝ току-що са били похарчили близо 260 хил. евро за нов дом в покрайнините на град Кируна в Северна Швеция, когато са получили писмо от държавната минна компания LKAB. Дървената къща им се намира в район, който вероятно ще стане опасен за обитаване заради подземни движения, и семейството ще трябва да се премести. Преди това двойката се е преместила от апартамент, който също трябва да бъде разрушен в рамките на няколко години.

„Беше шок. Планирахме да останем тук поне до пенсиониране,“ казва 54-годишната учителка Таня пред Bloomberg. „Много хора са несигурни за бъдещето си”, добавя тя.

Европа се нуждае от суровини, а Кируна усеща натиска

Старият континент отдавна е зависим от други части на света за суровини, но нарастващото геополитическо напрежение и търговските спорове през втория президентски мандат на Доналд Тръмп в САЩ разкъсват старите вериги на доставки, създавайки натиск за развитие на местни ресурси. Град Кируна, разположен върху железна руда и, което е особено важно, редкоземни елементи, усеща най-силно този натиск.

Въпросът е докъде са готови да стигнат правителствата, за да осигурят достъп до суровини, и каква цена ще платят местните общности.

Например желязото е ключово за стратегически важната стомана, използвана не само в автомобилната индустрия и строителството, но и за военна техника, каквато Европа се стреми да произвежда. LKAB планира да увеличи производството с до 50% през следващото десетилетие. Това е и в интерес на компанията - желязната руда се продава на цена от малко над 100 долара за тон, така че са нужни огромни количества, за да се реализира печалба.

Но голямото богатство на Кируна е находището Пер Гейер, намиращо се северно от града. То е известно с един от най-големите залежи на редкоземни елементи в Европа, които са жизнено важни за производството на електрически автомобили и смартфони. Европейският съюз (ЕС) го обяви за стратегически проект, но то все още се проучва и може да минат още десет години, преди добивът да започне.

В момента Китай доминира на пазара на редкоземни елементи и използва това като лост срещу САЩ, заплашвайки с ограничения за износ, което обаче има последствия и за европейската индустрия.

„Ако искаш самодостатъчност, трябва да копаеш,“ каза Стефан Сежурне, еврокомисар по индустрията, който посети града миналия месец. „Кируна е в сърцето на стратегията на Европа за икономически суверенитет и конкурентоспособност“, посочи той.

Преместване на църква и местна общност

Модерната Кируна, далеч над Арктическия кръг, е основана около началото на XX век, но районът е обитаван от саами и финскоезични общности много по-отдавна. През август градът бе в центъра на вниманието, когато деликатната му дървена църква бе преместена на 5 километра на ново място, далеч от трусовете, причинени от най-голямата подземна желязна мина в света. Преместването - огромно инженерно постижение - бе излъчвано в интернет, а видеоклиповете от събитието бяха гледани милиони пъти.

Малко след това започнаха да пристигат писмата от LKAB. По време на събрание в града компанията обяви, че още 6000 жители ще трябва да се преместят. Тя ще поеме разходите по преместването и твърди, че работи за запазване на силна общност.

LKAB и влиянието върху града

LKAB е малка в глобален мащаб, но осигурява почти 80% от желязната руда в Европа. Рудата се изнася под формата на пелети и се счита за една от най-висококачествените. Според CRU Group в Лондон търсенето вероятно ще се увеличи в следващите години, тъй като производителите на стомана се стремят да намалят емисиите, използвайки пелети вместо по-замърсяващи продукти.

Мината в Кируна е огромна, като основното ниво е почти 1,4 километра под земята. В началото на изследователския тунел към „Пер Гейер“ има знак с надпис на шведски: „Мината на бъдещето.“

Много от тежката работа вече е автоматизирана. В една зала например операторите контролират машините с джойстици и Xbox контролери. Но все още има нужда от традиционно взривяване и всяка нощ огромни количества скала се разрушават. Това има дълбоко отражение над земята.

През 2004 г. LKAB обяви многофазен проект, според който част от града ще бъде разрушена, а бизнесът и първоначално 6000 жители ще бъдат преместени в нови сгради.

За Фредрик Спет, собственик на местен хранителен магазин, тревогите са започнали една сутрин, когато входната му врата засякла на подовите плочки, които се били повдигнали заради минните дейности. След като е гледал как тежката техника разрушава домовете на много негови клиенти, той трябва да приеме, че и неговият магазин може да пострада.

„Ако живееш в Кируна, знаеш какво означава да живееш над мина,“ казва Спет. „Все пак никога не съм мислил, че въздействието ще е толкова голямо“, добавя той.

От другата страна на улицата, собственикът на хотел Arctic Eden Ян Гронберг също се опитва да запази духа си ведър.

„Трудно е да намериш мотивация“, споделя обаче той.

Подобно на други, Гронберг вече се е местил веднъж заради минните дейности. Той се опитва да разбере какво LKAB може да му предложи сега.

„Никой няма да остане сам,“ заяви Еба Буш, министър на енергетиката и предприятията, след скорошно посещение. „Това е въпрос на оцеляване за Кируна, но също и въпрос на суверенитет за страната и за ЕС“, добави тя.

Лицето на официалната реакция на града след обявлението на 28 август е Мац Таавенику, бивш консултант по управление, сега социалдемократ. В кметството - първата голяма сграда в новия център на града през 2018 г. - Таавенику посочва червена линия на мащабен модел, показваща предишната граница на разрушенията. Той все още не е отбелязал новата линия, но предполага, че трябва да бъде „черна… за траур“.

Таавенику казва, че току-що е получил предупреждение от LKAB и че всичко е било шок за всички, идвайки толкова скоро след преместването на църквата.

LKAB е знаела за новата граница от известно време, но казва, че комуникацията е могла да се осъществи едва след като са оценени въпроси като разходите.

Близо до Arctic Eden, разрушаването на стария център на Кируна продължава. Един багер атакува бетонната обвивка на хотел Ferrum, вдигайки прах във въздуха. От другата страна графити задават въпроса: „Това ли се случва на град, за който никой не се интересува?“