Европа е в сивата зона между война и мир

В момента Европа се намира по средата между война и мир, пише Wall Street Journal.

През последните седмици дроновете, които се появяват загадъчно над летищата и спират полетите, са в центъра на вниманието. Това е само върхът на айсберга.

Само в Германия има средно по три нахлувания на дронове на ден – над военни съоръжения, обекти на отбранителната индустрия и критични инфраструктурни точки, според непубликувани до момента данни на германските власти.

Дроновете са част от засилващата се атака, която по подозрения на европейските лидери Русия насочва към континента заради подкрепата му за Украйна. Това включва саботаж, кибератаки и дезинформация.

„Ние не сме във война“ с Русия, заяви неотдавна германският канцлер Фридрих Мерц, „но вече не сме и в мир“.

За Русия и другите противници на Запада, включително Китай, Иран и Северна Корея, малките действия може да донесат големи ползи. Москва е затънала военно в Украйна и затова вероятно ще ѝ е трудно да се впусне в конвенционални военни действия със страните членки на НАТО. Вместо това злонамерените действия, които често се наричат хибридна война или конфликт в сивата зона, позволяват на Кремъл да предизвика противниците си без явни военни действия.

„Нашите противници са преценили, че могат да се скрият зад двусмислието и отричането, за да нарушават суверенитета, да пренебрегват националните закони и международните правила и да извършват дейности като политически натиск, саботаж и дори убийства с цел предизвикване на въоръжена реакция“, каза Дейв Питс, бивш висш служител на Централното разузнавателно управление, на неотдавнашна конференция по въпросите на сигурността в Сараево, Босна и Херцеговина.

Нахлуванията на дронове следват поредица от двусмислени морски инциденти миналата година, в които търговски кораби, свързани с Русия и Китай, прекъсваха или повреждаха подводни кабели и тръбопроводи в европейските води. Не е установена ясна връзка между Москва и Пекин. През януари НАТО започна полицейска операция, наречена „Балтийски страж“, и оттогава не са докладвани щети.

По подобен начин подозрителни пожари и взривове възникнаха по европейските жп линии и в обекти, вариращи от търговски центрове до имот на германски ръководител в областта на отбраната.

Западните правителства отдавна подозират Русия, че води хибридна война, за да ги дестабилизира и да подкопае подкрепата за Украйна. Няколко души в Европа бяха арестувани, обвинени и осъдени за планиране или извършване на саботажни действия от името на Русия.

Кремъл многократно е отричал участие в саботажни актове или нахлувания с дронове в Европа. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли последните обвинения. „Всички тези обвинения срещу Русия са напълно неоснователни и неподкрепени с доказателства. Те не могат да бъдат взети насериозно“, посочи той.

Сивата война на Русия не е само физическа. През юли британското правителство обвини руското военно разузнаване, че използва зловреден софтуер за шпионаж. Други правителства повдигнаха подобни обвинения срещу Москва, която отрича твърденията.

Анализатори на разузнавателна информация виждат също, че противниците на Запада работят за разпространяване на тревожни новини, с цел да подкопаят сплотеността на обществото и доверието.

Google Threat Intelligence, подразделение на Alphabet, което следи за опасностите в интернет, отбеляза ръст в броя на проруските „агенти на вияние“ в интернет, които насърчават говорене, създаващо положителна представа за Русия и отслабване на международната подкрепа за Украйна след неотдавнашните нахлувания с дронове в Полша.

Европейските политици, които преди време се колебаеха да сочат с пръст Москва, все по-често изразяват мнението си. След като неотдавна дронове се появиха близо до белгийски военни бази и летища, като нарушиха трафика на пътнически самолети, министърът на отбраната Тео Франкен заяви, че някои дронове умишлено картографират инфраструктурата на военните бази.

„Това е шпионаж, вероятно извършван от професионални пилоти от името на страни като Русия“, заяви Франкен в местно информационно предаване.

Германия съобщи миналия петък, че е изпратила военен екип за противодействие на дронове, за да помогне на Белгия да отблъсне набезите. Берлин изпрати екип в Дания в началото на октомври, за да помогне за обезпечаването на сигурността на срещата на върха на Европейския съюз, след като страната се превърна в център на активността на дроновете.

Германският министър на отбраната Борис Писториус заяви, че увеличаването на наблюденията над Белгия може да е свързано с натиска от страните членки на ЕС да използват конфискуваните руски държавни активи за финансиране на украинската армия. Белгия притежава по-голямата част от тези резерви и ценни книжа, което ѝ дава фактическо право на вето върху плана.

Самата Германия е една от най-засегнатите страни напоследък. Нейната Агенция за безопасност на въздушния трафик съобщи, че пилоти и авиодиспечери са докладвали 172 наблюдения на дронове в защитеното въздушно пространство от началото на годината до септември, повече от регистрираните за цялата година поне от 2019 г. насам.

Дори този рекорден брой представлява само малка част от общото. Федералната криминална полиция на Германия, еквивалентът на ФБР, е регистрирала хиляди инциденти с дронове тази година.

В класифициран доклад, озаглавен „Оръжие за престъпления: Дронове“, криминалната полиция е документирала неразрешени нахлувания на дронове над военни съоръжения, обекти на отбранителната промишленост и критична инфраструктура, включително летища. Броят се основава на наблюденията на регионалните подразделения на криминалната полиция и на армията.

Говорител на германското министерство на вътрешните работи заяви пред Wall Street Journal, че общият брой на нарушенията тази година е „ниско четирицифрено число“, средно най-малко три инцидента на ден.

Дроновете варират от търговски модели с размери на играчки до такива, които летят в пълни формации от 15 броя, което насочва към държавен субект, казват служители по сигурността.

Докладът на криминалната полиция вече се актуализира на всеки две седмици вместо на тримесечие, като част от засилените усилия за борба със шпионажа и саботажа, казва представител на германското правителство. Резултатите ще останат класифицирани, тъй като в повечето случаи властите не са успели да припишат наблюденията на конкретен извършител, добавя той.

Повечето дронове не представляват физическа опасност за обществото, но тези в близост до летищата може да бъдат опасни. Пътническите самолети не са сертифицирани да издържат на сблъсъци с дронове или други твърди предмети като например полезния товар на метеорологични балони.

За разлика от птица, дори малък търговски дрон може да пробие предното стъкло на пилотската кабина или резервоарите за гориво, казва Мориц Бюргер, пилот и представител на германския синдикат на пилотите, който по-рано тази година е имал близка среща с неидентифициран обект при кацане на летището в Цюрих. Твърдите предмети представляват заплаха дори при относително ниски скорости на излитане и кацане от 160 км/ч.

„При такава скорост имате възможност да забележите такъв малък обект едва в последния момент, а тогава вече е твърде късно да предприемете действия за избягване“, отбелязва той. „Тези неща се случват най-често по време на кацане и излитане, когато сме много заети със самолета“, допълва Брюгер.

Досега правителствата в Европа не са успели да направят много по този въпрос. Повечето случаи на нахлуване на дронове остават неразкрити. Досега в региона са свалени само няколко дрона, а пилотите им са задържани.

„Изглежда, че в момента държавата не контролира въздушното си пространство, а това е много опасно положение“, казва Кристиан Мьолинг, директор на Edina, изследователски проект за бъдещата сигурност на Европа, частично финансиран от Германския съвет за външни отношения. „Необходимо е спешно да променим това възприятие, а това означава, че се нуждаем от много по-добра осведоменост за положението“, допълва той.

Едно от затрудненията е техническо. Трудно е да се засекат бавно движещи се, ниско летящи летателни апарати, които често не са по-големи от птици и невинаги са видими на радарите. За такова засичане са необходими различни сензори, включително радиорецептори, видеокамери и акустични сензори.

„Това може да стане скъпо, а тъй като не винаги е ясно кой за какво отговаря, няма съгласие за това кой трябва да плати за такива системи – летището, въздушните власти, полицията“, казва Брюгер.

Свалянето на дронове, след като бъдат локализирани, е не по-малко трудно и съпроводено с правни усложнения. Властите се опитват да избягват свалянето на дронове в гъсто населени райони.

В Германия, както и в повечето европейски страни, армията е отговорна за прехващането на дронове, които летят над военни зони. Федералната полиция отговаря за летищата. Извън тези граници отговорността се поема от полицията в провинциите, която рядко е подготвена за подобно предизвикателство.

Дори в рамките на летищата отговорността е разделена. Попитани за последните инциденти в Берлин, от федералната полиция заявиха, че са отговорни само за отбраната срещу дронове, докато самото летище и агенцията за безопасност на въздушния трафик са отговорни за откриването на дронове.

Но говорителка на летището заяви, че Федералната полиция е отговорна за всички въпроси, свързани с дроновете, а говорителка на агенцията за безопасност на въздушния трафик каза, че пилотите са отговорни само за сигнализиране на полицията за забелязани дронове.