САЩ и Иран може да възобновят преговорите тази седмица въпреки блокадата

Преговорите за прекратяване на войната в Иран може да бъдат възобновени в Пакистан през следващите два дни, заяви президентът на САЩ Доналд Тръмп след провала на преговорите миналия уикенд, който накара Вашингтон да наложи блокада на иранските пристанища, предава Ройтерс.

Официални представители от Пакистан, Иран и Персийския залив също заявиха, че преговорните екипи от САЩ и Иран може да се върнат в Пакистан по-късно тази седмица, въпреки че според високопоставен ирански източник не е определена дата.

„Трябва да останете там, наистина, защото нещо може да се случи през следващите два дни и ние сме по-склонни да отидем там“, заяви Тръмп, цитиран от New York Post.

По-късно във вторник, на събитие в Джорджия, вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс каза, че Тръмп иска да постигне „голяма сделка“ с Иран, но съществува силно недоверие между двете страни.

„Няма да решим проблема за една нощ“, добави той.

Въпреки че американската блокада предизвика гневна реторика от Иран, признаците, че разговорите може да продължат спомогнаха за успокояване на петролните пазари, като бенчмарковите цени на петрола са под сто долара за барел.

Преговорите в Исламабад миналия уикенд не донесоха споразумение и това засили съмненията в оцеляването на двуседмичното примирие, до чието изтичане остава една седмица.

Ядрените амбиции на Иран са основният източник на разногласия. САЩ са предложили 20-годишно замразяване на всички ядрени дейности на Иран, а Техеран предлага спиране за три до пет години, съобщиха запознати с предложенията източници. САЩ също така настояват всичкия обогатен ядрен материал да бъде изнесен от Иран.

Източник, участвал в преговорите в Пакистан, заяви, че разговори по неофициални канали след преговорите през уикенда са донесли напредък към намаляване на различията, като са доближили двете страни до сделка, която може да бъде оформена в нов кръг преговори.

Не е ясно каква ядрена сделка може да бъде договорена бързо от САЩ и Иран предвид сложността на ядреното споразумение от 2015 г. между Техеран и световните сили, от което Тръмп се оттегли през 2018 г., и вероятната необходимост от наблюдение и проверка от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

Иран иска също отмяна на международните санкции, което САЩ не могат да обещаят едностранно.

Централното командване на американската армия съобщи, че нито един кораб не е преминал блокадата ѝ през първите 24 часа от установяването ѝ, а шест търговски кораба са се върнали.

То информира, че над десет американски военни кораба участват в блокадата, която се отнася само до кораби, които плават към и от Иран.

Но данни от проследяването на корабите показаха, че блокадата почти не е засегнала трафика през Ормузкия проток във вторник, като най-малко осем кораба са преминали през водния път.

Международният валутен фонд намали прогнозите си за растежа на световната икономика и заяви, че тя ще бъде на ръба на рецесия, ако конфликтът се задълбочи и петролът остане на цена над сто долара за барел до 2027 г. Междувременно Международната агенция за енергия понижи прогнозите си за ръста на търсенето и предлагането на петрол в света.

Съюзниците на САЩ в НАТО, включително Великобритания и Франция, заявиха, че няма да бъдат въвлечени в конфликта, като участват в блокадата, въпреки че предложиха помощ за обезопасяването на протока, когато бъде постигнато споразумение.

Китай, основният купувач на ирански петрол, съобщи, че американската блокада е „опасна и безотговорна“ и само ще задълбочи напрежението. Американският финансов министър Скот Бесънт на свой ред разкритикува Китай, че се запасява с петрол по време на войната.

Перспективите за мир са допълнително усложнени от продължаващите атаки на Израел срещу Ливан, където поразява мишени на подкрепяната от Иран групировка „Хизбула“.

Държавният секретар Марко Рубио организира среща във Вашингтон между пратеници на Израел и Ливан, която Държавният департамент определи като първата голяма среща на високо равнище между двете страни от 1993 г. насам.

Ливан иска примирие, което да сложи край на израелските удари, отнели живота на над 2000 души и принудили 1,2 млн. да напуснат домовете си, а Израел настоява Бейрут да разоръжи „Хизбула“.

След срещата Държавният департамент съобщи, че двете страни са приели да продължат разговорите си.

Израелският посланик в САЩ изрази надежда, че ливанското правителство иска да намали влиянието на „Хизбула“, докато посланикът на Ливан в САЩ посочи в изявление, че срещата е била „конструктивна“ и че датата и мястото на следващата среща ще бъдат обявени скоро.

Ливанското правителство поиска преговорите въпреки възраженията на „Хизбула“.

Допитване на Ройтерс и Ipsos, проведено между 10 и 12 април след обявяването на примирието, показа, че 35% от американците одобряват американските удари срещу Иран спрямо 37% седмица по-рано.

Примирието до голяма степен се спазваше през първата му седмица въпреки острата реторика от двете страни.