IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Георги Ганев: Не съм сигурен, че България осигурява покупка на държавен дълг по-трудно

Инвеститорите се презастраховат при неяснотата докъде ще се качват лихвите и това е голямата неизвестност, посочи икономистът

17:47 | 04.10.22 г.
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Не съм сигурен, че България все по-трудно осигурява покупка на държавен дълг, коментира за Investor.bg доц. Георги Ганев, преподавател в Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, преотварянето на емисия държавни ценни книжа (ДЦК) с оригинален матуритет от 10,5 години с падеж 27 юли 2026 г. На проведения аукцион са били пласирани ДЦК за 102,75 млн. лв. съвкупна номинална стойност вместо търсените 200 млн. лева.

По думите на Ганев има някакво разминаване на пазара в цената на продавача и купувача. След като фискалният резерв е достатъчно попълнен – около 13 млрд. лева, може и затова да се иска цена, която не се харесва при българската емисия, защото при външната нямаше проблем, посочи той.

„Българският пазар изпитва някаква несигурност при хоризонт от десет години при тази емисия, която се преотваря, и се иска по-висока цена, особено при неяснотата докъде ще се качват лихвите и това е голямата неизвестност“, каза икономистът. 

Според него инвеститорите се презастраховат – „хайде да поискаме по-висока лихва, а ако се качи по-малко, само ще сме спечелили“.

„Финансовото министерство мисли точно обратното – няма да предложим висока лихва, защото лихвите може да не се качват толкова. Навсякъде по света, когато се провеждат аукциони след избори или след важни политически събития, се отразява отношението на пазарите към случващото се“, напомни икономистът и за пример даде случващото се в момента с новия премиер на Великобритания Лиз Тръс.

Що се отнася до повишението на лихвите в Европейския съюз, доц. Ганев очаква да има сериозни проблеми със задлъжнелите страни, като Италия изглежда най-тежкият случай. Той е сигурен, че рефинансирането на огромен дълг ще става все по-скъпо и все по-голяма част от бюджетните приходи ще отиват за обслужване на дълга.

„Това няма как да не се случи и в България, но все пак при нас завареното съотношение на дълга към брутния национален доход не е голямо – около 22%, и дори 1 или 2 процентни пункта увеличение на лихвите по дълга при рефинансиране няма да доведе до сериозно увеличение на лихвените разходи, каза икономистът. – За българския бюджет и публичните финанси това не изглежда като огромна опасност, стига да се управляват както трябва.“

Той обаче предупреди, че са възможни промени в пазарната оценка на недвижимите имоти, но напомни, че това не се случва за първи път в България, и банки, посредници и строители са наясно с това.  

Георги Ганев съветва бъдещият бюджет на финансовото министерство на служебното правителство да се съобрази с данните от средносрочната бюджетна прогноза, която се прави всяка есен.

Целта на едно евентуално бъдещо правителство трябва да бъде покриване на Маастрихтските критерии за членство в еврозоната.
доц. Георги Ганев
преподавател в Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

Според него целта на едно евентуално бъдещо правителство трябва да бъде покриване на Маастрихтските критерии за членство в еврозоната, като се има предвид изявеното желание на политическите партии България да приеме еврото на 1 януари 2024 г.

Той напомни, че липсата на самостоятелна парична политика на страната ни не може да въздейства на инфлацията, но може да се „пипне тук-там нещо“ и да има буфери в БВП, които да имат моментален ефект. „Но България не може да овладява динамиката на паричната маса и какво се случва с ценовата инфлация“, посочи Георги Ганев.    

Икономистът е убеден, че приоритет трябва да е влизането в еврозоната.

По думите му най-сериозното предизвикателство пред България остава войната в Украйна – „тя ни връща 16 обиколки назад“ и е важен фактор в световната политика.

„Охлаждането на една инфлация става с общо охлаждане на стопанските процеси. В този смисъл говорим за ситуация на ускорена инфлация, при която, ако се покрият критериите за хиперинфлация, не е възможно тя хем бързо да падне, хем икономиката да расте“, анализира ситуацията доц. Ганев.

Той допусна, че Европа може да остане по-малко засегната от рецесията, но все пак очаква да има сериозен социален ефект върху бюджета с повишените социални разходи. Затова прогнозира, че ако не се стигне до рецесия, все пак ще има по-бавен икономически растеж.

Икономистът смята, че от това как ще бъде решен политическият въпрос зависи и това доколко парламентът и изпълнителната власт са готови да овладеят този процес – „дали за пореден път ще се опитат да печелят избори и да харчат пари, както видяхме това през 2020 г.“.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 18:02 | 04.10.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Новини виж още

Коментари

Финанси виж още