Кой е най-засегнат от липсата на достъпни жилища в Европа?

Европа е в жилищна криза – от 2010 г. насам средните продажни цени на жилищата в съюза са нараснали с 55,4%, а наемите са нагоре с 26,7%, като изпреварват ръста на доходите за много групи хора, пише Euronews.

В края на 2025 г. Европейската комисия счете, че средната надценка на цените на жилищата в Португалия е около 25% над справедливата им стойност, „като изпреварва другите имотни пазари“ в блока.

Кризата засяга особено тежко младите хора, най-вече тези на възраст между 18 и 29 години, тъй като при тях е най-голяма вероятността да изостават с плащанията за жилищата и за комунални услуги, показа неотдавнашен доклад на Eurofound, фондация, съсредоточена върху подобряването на условията за живот и работа.

Освен това младите хора обикновено търсят жилище в градски райони, където са съсредоточени възможностите за работа, но там също така разликата между търсенето и предлагането е най-остра.

„Младите хора в Европа са изправени пред тази криза в крайъгълен етап от живота си, което принуждава мнозина да живеят на места, които при други обстоятелства не биха избрали, като живот с родителите си или с роднини“, отбелязват авторите на доклада.

Но това често може да доведе до пренаселени жилища, тъй като хората изпитват затруднения да намерят собствено достъпно жилище.

През 2024 г. най-висок процент на пренаселени жилища се наблюдаваше в Румъния (41%), Латвия (39%) и България (34%), а най-нисък дял беше отчетен в Кипър (2%), Малта (4%) и Нидерландия (5%).

Но положението на младите хора, които все пак успяват да живеят независимо от родителите си, не е много по-добро. Те харчат чувствително повече от доходите си за жилища и е много по-вероятно да са свръхобременени с жилищни разходи спрямо други възрастови групи.

Кои страни членки на ЕС инвестират в жилища?

В България, Ирландия, Полша, Португалия и Испания, както и части от Австрия и Италия, степента на недостъпност на наемния пазар е такава, че в много райони са нужни над 80% от месечната заплата за наемане на стандартен двустаен апартамент.

Но някои страни инвестират в жилища в опит да компенсират най-тежките проявления на кризата. През 2024 г. в ЕС са инвестирани средно 5,3% от БВП в жилища, сочат най-новите данни на Евростат.

Кипър е страната членка на ЕС, която инвестира най-много в жилища с почти 8% от брутния вътрешен продукт, следвана от Италия с 6,8% и Германия с 6,2%.

За сметка на това Полша инвестира най-малко – 2,2%, следвана от Латвия и Гърция със съответно 2,5% и 2,6%. България е инвестирала 3,9%.

Миналата година Европейската комисия представи първия си План за достъпни жилища за справяне с жилищната криза в блока. Планът включва мерки за установяване на спекулативно поведение и стремеж към справедливост на жилищния пазар.

ЕС ще мобилизира най-малко 11,5 млрд. евро от многогодишния си бюджет, които ще се прибавят към 43 млрд. евро, заделени вече за социални, достъпни и устойчиви жилища. Очаква се национални и регионални банки и институции да инвестират 375 млрд. евро до 2029 г.

Неудовлетворените жилищни нужди са свързани с редица отрицателни последици. Сред тях са неспособност за постигане на независим живот, неспособност за следване на избрана кариера, отрицателни последици за психичното здраве и забавяне на раждането на деца.