С началото на всяка нова президентска администрация идва несигурността около икономическата политика. Това е вярно дори когато републиканците контролират както Белия дом, така и Конгреса.
Как обаче тази несигурност се отразява на портфейлите – пише Дерек Хорстмайер, професор по финанси в Costello College of Business, George Mason University, във Феърфакс, щата Вирджиния, за The Wall Street Journal.
Хорстмайер е проучвал 40-годишната възвръщаемост на акции и взаимни фондове с фиксиран доход и е сравнил данните с индекса на несигурността на икономическата политика - мярка, използвана от Федералния резерв, която отчита броя на статиите във вестниците, съдържащи термина „икономика ”, „политика” и „несигурност”.
Като цяло акциите се представят по-добре, когато несигурността в икономическата политика спадне, а облигациите се представят по-добре, когато тя се повишава, показват изводите на финансиста. В рамките на тези тенденции той открива, че някои сегменти от пазара се представят по-зле от други – особено когато се появи несигурност, както се случи около президентските избори в САЩ.
Хорстмайер и екипът изследователи, работили с него, са анализирали данни за възвръщаемостта на взаимните фондове в различни класове активи: с голяма капитализация в САЩ, в растеж в САЩ, стойност в САЩ, с малка капитализация в САЩ, международни акции, фиксиран доход в САЩ, краткосрочен дълг, дълг с висока доходност, международни облигации, дълг на нововъзникващи пазари и стоки. След това възвръщаемостта е разпределена според нивото на несигурност – когато несигурността е висока (на 75-ия персентил или по-висока) и когато несигурността е ниска (на 25-ия персентил или по-ниска).
Първата констатация е, че като цяло, когато несигурността е висока, е лош момент да се инвестира в акции. Например когато несигурността е на 75-ия персентил или по-висока, средната месечна възвръщаемост за американските компании с голяма капитализация е 1,42%. Когато несигурността е на 25-ия персентил или по-ниска, средната месечна възвръщаемост за американски капитали с голяма капитализация е 1,52%. Тази разлика от 0,10 процентни пункта на месец може да изглежда ниска, но това е разлика във възвращаемостта от 1,2 процентни пункта на година.
При други класове активи има още по-голямо разминаване. Например при висока несигурност средната месечна възвръщаемост за американски компании с малка капитализация е 1,52%, а когато е ниска, достига 1,83%. Това дава разлика от 0,31 процентни пункта на месец, или близо 4 процентни пункта на година.
По-подходящо за сегашната ситуация – когато се сменя президента в Белия дом, е разгледана възвръщаемостта от тези класове активи, когато несигурността в политиката значително скача или спада. Разликите в резултатите са още по-големи.
Когато несигурността скочи (или се повиши с едно стандартно отклонение за даден месец), средната възвръщаемост на акциите с голяма капитализация в САЩ достига -2,01%. Когато несигурността спадне през даден месец (намаление с едно стандартно отклонение), средната възвръщаемост при същия клас активи достига +1,85%. Това дава разлика от 3,86 процентни пункта на месец.
Тези резултати са още по-екстремни за по-рисковите акции. Когато несигурността скочи, средната възвръщаемост е -1,95% месечно. Когато несигурността спадне през даден месец, средната възвръщаемост достига +3,56%. Това дава разлика от 5,51 процентни пункта на месец.
Ако се гледат фондовете с фиксиран доход, тогава се виждат противоположни резултати, което показва, че инвеститорите се обръщат към облигациите като убежище, когато несигурността скочи. Например за американските фондове с фиксиран доход средната възвръщаемост при пикове на несигурността е 0,63% на месец. Когато несигурността спадне, средната месечна възвръщаемост е 0,18%. Това дава разлика от 0,45 процентни пункта на месец.
Ключовият извод – при висока несигурност може да е разумно да се избягват акциите в полза на краткосрочни облигации. Ако несигурността намалее, инвестициите в акции се отплащат по-добре, особено акции с малка пазарна капитализация.