Връща ли се времето на активистите на пазара на облигации?

Увеличаващите се държавни разходи и нарастващата нужда сред големите икономики – от САЩ до Великобритания и Франция, да се възползват от пазарите на облигации, за да финансират своите разходи, засилиха опасенията на някои политици и инвеститори.

Тази година започна с разпродажба на глобалните пазари на държавни облигации, като по-специално Великобритания отново е на прицел, пише Ройтерс.

Неспособността на Франция да въведе мерки за затягане на коланите поради политическа нестабилност също навреди на позицията ѝ на пазарите. Нарастващата доходност по държавните облигации на САЩ предполага известен скептицизъм сред инвеститорите, че новата администрация на САЩ ще ограничи големия бюджетен дефицит.

Нищо чудно, че се оживяват разговорите на активистите на пазара на облигации, или т.нар. bond vigilantes.

Терминът, лансиран през 80-те години на миналия век, се отнася до инвеститори в дълг, които се стремят да наложат фискална дисциплина на правителствата, които възприемат като разточителни, като повишават разходите по заемите.

Това може да се приложи и към паричната политика. Инвеститорите могат да поискат по-голяма компенсация за отпускане на пари, ако смятат, че централните банки и правителствата не успяват да овладеят инфлацията.

По-високите разходи по държавните заеми могат да се превърнат в по-високи лихвени проценти за потребители и компании. Това излага на риск икономическата и финансова стабилност, ако излезе извън контрол.

Пазарите на облигации се успокоиха през 90-те години на XX век, когато правителството на американския президент Бил Клинтън превърна балансирането на бюджета в приоритет, след като първоначалните опасения за разходите предизвикаха скок в доходността по дълговите книжа на САЩ.

През следващите десетилетия изкупуването на облигации от централните банки в САЩ и други страни изигра мощна роля за намаляване на разходите по държавните заеми, особено след световната финансова криза от 2007-2008 г.

Скокът на инфлацията от 2021 г. насам обаче и скокът на държавните разходи, изострени от пандемията и поскъпването на енергоносителите след инвазията на Русия в Украйна, в съчетание с оттеглянето на централните банки от покупките на облигации, означава, че инвеститорите в облигации сега носят по-голяма тежест.

Фокусът днес е върху скока в емитирането на държавни облигации, докато през 80-те години на миналия век това беше инфлацията, казва Ед Ярдени, икономистът, който първи лансира термина „облигационери активисти“.

Инфлацията, макар и упорита, спадна в големите икономики, докато дългът расте.

Бюджетният дефицит на САЩ нарасна до 1,833 трлн. долара за фискалната 2024 г., което се равнява на 6,4% от икономическото производство, най-високото четене след пандемията. Държавният дълг на Великобритания достигна 100% от БВП за първи път в новата история на страната.

Германия е единствената страна от Г-7, която все още поддържа съотношение на дълга и икономиката под 100%.

Най-пресният пример е Великобритания. Разходите по заемите на страната скочиха с един процентен пункт в рамките на една седмица през 2022 г., тъй като инвеститорите в облигации се уплашиха от плановете за намаляване на данъците и увеличаване на заемите в момент, в който публичните финанси и без това са под силен натиск. Това наложи обратен завой на политиката, а тогавашният министър-председател Лиз Тръс подаде оставка.

В понеделник доходността по дългосрочните държавни облигации на Великобритания достигна нови върхове от няколко десетилетия, тъй като опасенията за глобалния дълг остават на фокус.

През миналата година премията, която инвеститорите в облигации изискват, за да заемат пари на Франция срещу по-сигурния германски дълг, за кратко достигна най-високата си стойност от 2012 г., тъй като политическите сътресения спряха усилията за намаляване на бюджетния дефицит.

Развиващите се пазари също са изправени пред натиск. Разходите по заемите на Бразилия скочиха през декември, а националната валута – реалът, поевтиня до нови рекордно ниски нива спрямо долара, тъй като пазарите подложиха на изпитание плановете за държавните разходи.

Според Ярдени силата на блюстителите/активистите на пазара на облигации произтича от факта, че неизплатеният дълг се е увеличил през последните години. Неизплатените държавни облигации на САЩ нарастват до 28 трлн. долара от под 20 трлн. долара преди пандемията и по-малко от 5 трлн. долара преди световната финансова криза от 2007-2008 г.

Облигационерите на САЩ обаче още нямат влиянието, което оказват върху други страни. Все пак анализаторите казват, че повишението с повече от един процентен пункт на доходността по американските държавни облигации от края на септември отчасти отразява загрижеността на инвеститорите относно плановете за разходите на бъдещата администрация на Доналд Тръмп. Тръмп встъпва в длъжност на президентския пост на 20 януари 2025 г.

Перспективата лихвените проценти да останат по-високи на фона на силна икономика също повишава доходността по държавните облигации, какъвто е случаят със САЩ в момента.