Приоритетите на КФН – мултифондове, първични продажби на ДЦК на БФБ, крипторегулации

Разширяване на възможностите на пенсионните фондове да инвестират в средствата под управление, включително и в инфраструктура, въвеждане на достъп на физически лица до вложения в държавни ценни книжа (ДЦК) чрез Българската фондова борса (БФБ) и прилагането на регулаторната рамка за криптокомпаниите са сред приоритетите в работата на Комисията за финансов надзор (КФН).

Това коментираха от ръководството на финансовия регулатор на среща с представители на медиите, която се проведе в петък в София.

Пенсионните фондове от години настояват да се вдигнат ограниченията, които спазват, за инвестициите на средствата им под управление. Браншът настоява и за въвеждане на мултифондове, така че осигурените лица да заявяват с какъв риск да се управляват парите им за пенсия в зависимост от етапа им в живота.

В момента фондовете са длъжни да следват по-консервативна инвестиционна стратегия, която ограничава доходността. Същевременно световните тенденции показват, че инвестициите например в инфраструктура – пътна и железопътна, цифрова, ВиК и други, се увеличават в последните години, основно под формата на покупки на акции и облигации.

Осигурителен сектор

Към 30 септември 2025 г. активите под управление на пенсионните фондове в България надвишават 30 млрд. лева, коментира Диана Йорданова, ръководител направление „Осигурителен надзор“. От тях над 26,2 млрд. лева се управляват от универсалните пенсионни фондове, според статистиката, която тя представи.

Осигурените лица са над 5,1 млн. души. Под 1% от осигурените лица, на които им е дадена възможност да си прехвърлят парите от универсалните пенсионни фондове към Националния осигурителен институт (НОИ) 5 години преди пенсиониране, са се възползвали от нея, според статистиката, каза още Диана Йорданова.

За последните 2,5 години допълнителната доходност, постигната от пенсионноосигурителните компании, достига 5 млрд. лева, посочи още тя.

Според нея хората имат доверие на капиталовото осигуряване. По думите на Йорданова на тези пари трябва да се гледа като на спестовни влогове, които носят по-висока доходност.

Тя посочи, че се очаква Министерството на финансите да обяви обсъждане на законопроект за въвеждане на мултифондовете в българската пенсионна система. Тя изтъкна, че Комисията ще работи за облекчаване на стандартите за инвестиране на средствата под управление от пенсионноосигурителните дружества, така че да могат да бъдат насочвани към икономиката на България, т.е. в инфраструктура.

Диана Йорданова коментира, че в момента 67% от средствата на пенсионноосигурителните компании финансират чужди икономики, тъй като в България няма достатъчно голям пазар.

Детайлите по предложението за облекчения на правилата за инвестициите на пенсионноосигурителните дружества КФН ще представи пред поднадзорните лица скоро, каза Йорданова.

Лиценз за криптокомпаниите

С приемането на Закона за пазарите на криптоактиви през юни европейската рамка MiCA за регулация на криптоиндустрията е въведена в българското законодателство. Деница Величкова, зам.-председател на КФН, която ръководи управление „Надзор на инвестиционната дейност“, обясни, че компаниите с дейност в България трябва до юни да са подали документи, за да преминат процедура по лицензиране.

Величкова посочи, че от регулатора са се свързали с компаниите от регистъра на Националната агенция за приходите (НАП), които са декларирали дейност, свързана с криптоактиви. Провеждат се персонални срещи, така че да се обясни процедурата по лицензиране на компаниите, обясни тя.

Според данните на НАП криптокомпаниите в България са 215. Около 60 от тях до момента са проявили интерес да преминат процедурата по лицензиране, но предстоят още срещи.

Друг приоритет е първичното предлагане на ДЦК на Българската фондова борса (БФБ), за което също се говори от години. В момента държавата продава дълг на извънборсови аукциони, достъп до които имат т.нар. първични дилъри, основно банки. Те търгуват от свое име и за сметка на клиенти.

Преминаването към първично предлагане на ДЦК на борсата ще отвори още един канал за пласиране на държавен дълг и на физически лица.

Председателят на КФН Васил Големански не се ангажира със срокове, тъй като по тази промяна трябва основно да работи Министерството на финансите.

Бонус-малус евентуално през февруари

Системата бонус-малус, която депутатите приеха в Кодекса на застраховането това лято, ще може да влезе в сила евентуално през февруари, коментира Пламен Данаилов, зам.-председател на КФН с ресор „Застрахователен надзор“.

В момента необходимите промени са изпратени на поднадзорните лица и се чакат бележки, вкл. и от Министерството на вътрешните работи, посочи той.

Пламен Данаилов обясни, че застрахователите ще разработват собствени правила, като ще се проследява и прехвърлянето на собствеността, така че хем да не се прехвърлят тежести, хем да се избегнат злоупотреби.

Относно неимуществените щети той посочи, че в момента Гаранционният фонд разработва методика.