Валутите на Централна Европа ще отстъпят от върховете си през 2026 г.

Основните валути в Централна Европа може би са близо до тавана си, след като през миналия месец достигнаха нови многомесечни върхове, сочи допитване на Ройтерс сред икономически анализатори.

Според допитването се очаква унгарският форинт, най-добре представящата се валута в региона с ръст от 8% от януари, да поевтинее с 2,3% спрямо нивата на затваряне във вторник от 390,00 за евро през следващите 12 месеца.

Форинтът достигна нов 22-месечен връх в сряда от 380,35 за евро, въпреки че анализаторите предвиждат валутата да поевтинее с около 1% до края на 2025 г., връщайки се на ниво до 385, според средната едномесечна прогноза в анкетата.

Някои анализатори считат, че възможен напредък в преговорите за прекратяване на войната в Украйна след нашествието на Русия през 2022 г., отваря възможност за повишаване на цената на форинта и на други централноевропейски валути.

Други обаче виждат ограничени перспективи за унгарската валута, тъй като икономиката е в стагнация и предстоят фискални предизвикателства преди парламентарните избори през първата половина на 2026 г.

„Придържаме се към мнението, че унгарската валута е надценена, като се има предвид слабото представяне на икономиката“, отбелязват в анкетата анализатори от полското подразделение на банка Santander.

Задържане на лихвените проценти

Форинтът и чешката крона са най-печелившите валути в Централна Европа тази година, като последната отбелязва ръст от над 4%, тъй като съответните централни банки въвеждат пауза в понижаването на лихвените проценти, като забавят политиките за облекчаване, започнати през 2023 г.

В допитването кроната е определена като валутата с най-добри перспективи в региона за следващите 12 месеца, като се очаква да запази ръстовете си и да завърши периода на ниво от 24,1 крони за евро, близо до 26-месечния връх от 24,106 крони, достигнат в сряда.

Освен строгата парична политика валутите намериха подкрепа и от слабостта на американския долар, а в случая с Чехия и от ускоряващия се икономически растеж.

Подобряването на икономиката подкрепи и полската злота при поредицата от понижения на лихвените проценти през тази година.

Злотата и леята изостават

Злотата отбелязва ръст от 1,1% от началото на годината. Тя достигна 7-месечен връх от 4,218 за евро миналия месец.

Анализаторите в допитването прогнозират леко отстъпление до 4,25 за евро в рамките на 12 месеца, което беше в средата на диапазона на валутата през тази година.

Румънската лея, която централната банка поддържа в режим на управляем плаващ курс, се очаква да поевтинее с 1,1% през следващите 12 месеца, като достигне 5,1442 за евро, близо до историческото дъно от 5,152, достигнато през май, когато инвеститорите бяха притеснени, че президентските избори може да провалят усилията за намаляване на най-големия бюджетен дефицит в ЕС.

Якуб Кратки от Generali Investments CEE казва, че Румънската централна банка се е опитала да поддържа леята силна на фона на инфлационен натиск от продължаващата фискална консолидация на правителството.

„След като инфлационният шок отмине, централната банка може да е склонна да допусне леко обезценяване на леята“, допълва той.