Френският премиер предлага "основен ремонт" на бюджета в опит да постигне стабилност

Премиерът на Франция Себастиан Льокорню е предложил да промени из основи бюджетния си план, за да се опита да постигне споразумение с ключови опозиционни партии и да предотврати нов колапс на правителството.

„Този ​​бюджет ще бъде различен от първоначалния – той е по-добър, може да обедини хората и вярвам, че е отговорен“, коментира той в телевизионно обръщение, съобщава Bloomberg.

Льокорню прави новите предложения, след като прекрати дебата за финансите за 2026 г. в Националното събрание, който според него ще се провали.

Той може да използва конституционни инструменти, за да избегне гласуване на бюджета от парламента, но трябва да предложи „маслинови клонки“ на опозиционните депутати, за да ги разубеди да свалят правителството при последващи вотове на недоверие.

Льокорню вероятно ще се съсредоточи върху преговорите със Социалистическата партия, чиито депутати държат ключов блок в разпокъсаната камара и биха могли да определят дали той ще оцелее на премиерския пост, пише информационната агенция.

Предложенията, представени от Льокорню, са насочени към лявата центристка партия, тъй като той обеща да предпази домакинствата от увеличение на данъците, да увеличи доходите на тези, които получават възнаграждения близки до минималната работна заплата, и да не намалява жилищните помощи.

Той също така казва, че ще се предприемат мерки, които да гарантират, че богатите плащат справедлив дял от данъците. Предвижда се и запазване на подкрепата за студентите, наред със създаването на допълнителни работни места в образованието.

„Компромисният бюджет, който предлагаме, защитава тези, които работят и произвеждат – този подход, основан на здравия разум, трябва да получи подкрепа“, казва той.

За да приеме бюджет без гласуване, Льокорню би могъл да използва член 49.3 от конституцията. Текстът позволява на правителството да прави значителни изменения в законопроекта за бюджета, но незабавно излага премиера на възможността за вот на недоверие, който – ако бъде подкрепен от мнозинството в парламента, отхвърля бюджета и го принуждава да подаде оставка.

Като алтернатива, според министри, Льокорню би могъл да използва директиви по чл. 47. Макар че този вариант вероятно също би предизвикал вот на недоверие, мерките, въведени с декрет, биха останали в сила, ако правителството падне, което бързо ще даде на Франция известна фискална сигурност.

Льокорню не казва кой вариант ще избере. Говорителката на правителството Мод Брежон посочва, че ще има допълнителни дискусии с политическите групи и „нищо не е изключено“.

Въпреки че преди това се противопоставиха на използването на чл. 49.3, социалистите посочват, че сега биха го предпочели пред използването на декрети, които биха прокарали предложенията на правителството за проектобюджет и биха отнели на парламента думата по съдържанието на закона.

Перспективата за сблъсък с парламента отново ще постави на изпитание доверието на инвеститорите във Франция след периоди на пазарни разпродажби, откакто предсрочните избори през 2024 г. доведоха до блокаж на парламента. През октомври премията върху доходността по 10-годишните облигации на Франция спрямо считаните за по-сигурни германски еквивалентни дългови книжа се повиши до над 85 базисни пункта, тъй като Льокорню се опитваше да сформира кабинет.

Натискът донякъде отслабна в края на 2025 г., тъй като премиерът предложи отстъпки на социалистите – по-специално по отношение на непопулярната пенсионна реформа, за да ги убеди да се откажат от идеята да го свалят от власт.

В петък спредът по доходността по 10-годишните френски облигации спрямо германските облигации затвори на 68 базисни пункта, най-високото ниво от повече от седмица.

Управителят на централната банка на Франция Франсоа Вилроа дьо Гало предупреди, че страната ще се окаже в „опасна зона“ за пазарите, ако не успее да намали бюджетния дефицит до 5% от икономическото производство през тази година. За 2025 г. се очаква дефицитът да достигне 5,4%.