Глобалните амбиции за еврото и юана ускоряват спада на долара

Обменният курс на долара отново се понижава спрямо еврото и юана точно когато европейските и китайските лидери се стремят да засилят глобалната роля на своите валути. Промените във валутните курсове изглежда се развиват по желания начин за всички страни, особено за Вашингтон, пише Ройтерс.

С наближаването на празниците по случай Лунната нова година обменният курс на китайския офшорен юан скача до най-добрите си нива спрямо долара от почти три години. Щатският долар губи 6% спрямо юана от началото на миналата година. За същия период курсът на еврото спрямо долара се повишава с 15%, като се придържа към петгодишния си връх над 1,20 долара, достигнат миналия месец. Тези движения са в съответствие с неотдавнашните заявления на лидерите.

Наскоро източници от Европейската централна банка (ЕЦБ) казаха, че банката планира да подкрепи дългогодишния си призив за „глобално евро“. Институцията работи за разширяване на ликвидността на еврото до повече страни, което ще направи използването на евро в чужбина по-евтино и по-лесно и засилва международната роля на валутата.

Тази седмица ръководителят на централната банка на Австрия Мартин Кохер коментира, че ЕЦБ трябва да е подготвена за голяма промяна. „Виждаме по-голям интерес към еврото от страна на колегите и мисля, че това е една от причините, поради които наблюдаваме известно поскъпване на еврото, защо еврото се превръща в по-безопасно убежище“, добавя той.

Междувременно на 1 февруари китайският президент Си Дзинпин, на фона на поредицата от търговски посещения на високо ниво, призова за „равноправен, многополюсен свят“. С това изявление той потвърждава желанието на Пекин за „мощна валута“, използвана по-широко в световната търговия, финанси и световни резерви.

И Европа, и Китай усещат преосмислянето сред глобалните инвеститори относно господството на долара в световните финанси след година на агресивна, разрушителна дипломация и търговска политика на САЩ. Изглежда, че сега е назрял моментът на действие.

Да се приветства обаче по-слабия валутен курс на долара е едно. Последиците от нов световен ред, в който мнозина от американската администрация приемат по-слабия долар, са нещо съвсем друго. Всички страни трябва да действат внимателно.

Текущото предположение от повече от година е, че Вашингтон е доволен от обезценяването на долара, което идва с промяната в трансграничните инвестиции, необходима за истинско нулиране на глобалната търговия или намаляване на глобалните дисбаланси.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп коментира през януари, че рязкото понижение на обменния курс на долара е „страхотно“. Американският министър на финансите Скот Бесънт може да е използвал в миналото мантрата за „силен долар“, но той също така рутинно е квалифицирал фразата като не непременно отнасяща се до преобладаващите валутни курсове. Той твърди, че „силен долар“ се отнася до политики, които в крайна сметка носят сила.

Без отговор остават въпросите дали има някакви имплицитни споразумения относно валутните курсове в множеството двустранни търговски сделки, в които Тръмп е участвал, особено в Азия.

Независимо какво се случва зад кулисите или какви са истинските планове на лидерите за интернационализация на валутите, пазарите не са склонни да се отърсят от рецидива при долара.

Любопитно е, че на фона на цялата тревога около щатската валута обменният курс евро/юан почти не се е променил от шока с въвеждането на американските мита през април миналата година. За два региона, толкова силно свързани помежду си чрез търговия, тази стабилност е важна, дори ако доларът продължи да поевтинява спрямо двете валути.

Юанът представлява 15,5% от търговско претеглената кошница от евро на ЕЦБ, което е близо до 17,4% тегло за долара. По същия начин, 18%-ният дял на еврото в търговско претеглената кошница от юани на Китай също е почти наравно с дела на долара.

Въпреки че теглото на еврото в широката търговско претеглена кошница на Федералния резерв е 21%, над два пъти повече в сравнение с 10% на юана, вероятността е слабост на долара спрямо която и да е валута бързо да се отрази на другата.

За трансграничните инвеститори, особено тези в държавни облигации, перспективата за стабилно многогодишно поскъпване на валутата е от съществено значение при избора между по-високодоходните американски държавни облигации и европейски или китайски еквиваленти.

Чарлз Гейв от Gavekal Research посочва, че премията от 220 базисни пункта върху доходността на петгодишните американски държавни облигации спрямо еквивалентните китайски облигации на практика ще бъде погълната от още 10% спад на долара спрямо юана между сега и 2031 г., което ще направи по-нискодоходния китайски дълг по-привлекателен.

Като се има предвид, че китайската инфлация е с поне 200 базисни пункта под тази в САЩ от повече от пет години, това поскъпване е фундаментално оправдано, добавя Гейв.

Съобщенията тази седмица, че китайските регулатори са подтикнали собствените си банки и инвеститори да преосмислят голямата си концентрация в американски държавни облигации, само усилват натиска върху долара.

За евро дълга валутните изчисления на инвеститорите ще бъдат още по-убедителни, не на последно място защото силният валутен курс може да принуди ЕЦБ да се насочи към по-нататъшно облекчаване на паричната политика. Така че може би всички са доволни от по-слабия долар и няма да има нужда от някаква грандиозна сделка или ново споразумение, за да се развали надценяването, продължило с десетилетия.

Пазарите обаче могат да реагират много бурно.