До края на годината цената на златото ще се движи в границите на 4920 долара за тройунция

До края на годината цената на златото ще се движи в границите на 4920 долара за тройунция, а на среброто ще достигне около 80 долара. Това каза доц. д-р Валентина Григорова-Генчева, директор „Злато и нумизматика“ в Първа инвестиционна банка, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Тя се позова на годишната прогноза Gold Focus 2026 г. на института Metals Focus и добави, че по време на кризата в Иран пазарът на злато показа сериозни колебания и отлив на институционални инвеститори, особено на такива, които спекулират на база безналично злато.

Финансовият експерт посочи, че интересът на инвеститорите към кюлчетата е останал сериозен. „В момента пазарът се успокоява, а инвеститорският интерес отново нараства, коментира доц. Григорова-Генчева. – Този път златото и среброто се движат паралелно относно търсенето и цената, като за шест месеца двата метала са на плюс от 1-2% при златото и около 10,5% при среброто. Според нея инвеститорският интерес към златото не е стихнал, а колебанията са краткотрайни и сравнително слаби.

Доц. Григорова-Генчева съобщи, че през миналата година покупките на физически налично и безналично злато са на обща стойност 243 млрд. долара, като ръстът спрямо 2024 г. е от 162%. Само сегментът на инвестициите във физическо злато е отбелязал ръст от 16% на годишна база и е достигнал 1600 тона. Това, според нея е огромно количество, което рядко е достигано в историята на златните пазари.

„За първи път от 12 години насам бижутерията отстъпва водещото си място на инвестиционното злато под формата на кюлчета и монети“, отбеляза финансовият експерт. Причината за това е, че поради цената на метала и премията за изработката особено на луксозни бижута, дори хора със сериозни финансови възможности не могат да си позволят да инвестират прекалено в бижута. „В същото време кюлчетата и монетите все още са с умерена премия и са достъпни", уточни доц. д-р Григорова-Генчева. Тя очаква, че ако кризата в Близкия изток не се задълбочава и инфлацията бъде овладяна, бижутерията в благродния метал ще се върне към умерен ръст.

Според нея водещи в сегмента остават покупките от централните банки, като през първата четвърт на тази година са добавени над 70 тона. Тя уточни, че общият обем на покупките през миналата година е достигнал 848 тона, като шампион е централната банка на Полша, която е добавила 102 тона злато, след нея се нареждат Китай, Индия, Казахстан.

„Запазва се желанието на централните банки да стабилизират националните си валути и да се еманципират малко от държавните ценни книжа въпреки много добрата им доходност в момента“, отбеляза финансовият експерт.

По думите на доц. Григорова-Генчева в момента се наблюдава  и процес на географска диверсификация на инвеститорите сред централните банки. „Например, за първи път от много години насам централна банка от Латинска Америка – тази в Бразилия, е добавила сериозните 43 тона злато в резервите си. За първи път от десетилетия насам две африкански централни банки – на Гвинея и Танзания, са прибавили по 6-7 тона злато в националния си резерв“, даде пример тя.

Валентина Григорова-Генчева изтъкна, че при централните банки съществува стабилен интерес и няма масивни продажби на злато, а това е един от факторите за стабилизирането и покачването на цената на метала.

Какви са движенията на златото в кризисни периоди като световната финансова криза през 2008 г.? В какъв хоризонт трябва да се разглежда една инвестиция в злато? Връща ли се благородният метал към функцията си на пари в резервите на националните банки и частните инвеститори? Кои са двата индикатора, които са повод за оптимизъм за перспективите пред златото? Къде дейността по рециклиране на злато е най-активна? Какви са очакванията за развитието на среброто до края на годината?

Материалът има информационна стойност и не е съвет за вземане на инвестиционно решение!

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.