Трябва ли Европейският съюз да има единен дълг?

Европейският съюз (ЕС) подновява дебата за общ дълг на фона на все по-засилен фискален натиск, волатилност и геополитическа конкуренция от страна на САЩ и Китай. Двете най-големи икономики в ЕС обаче – германската и френската, заемат диаметрално противоположни позиции по този въпрос.

Трабва ли ЕС да има единен дълг? Вижте коментарите на експерти пред Bloomberg TV Bulgaria.

Калин Георгиев, финансов анализатор в BenchMark Finance:

Въпросът поражда различни мнения сред експерти и политици, но най-вече сред самите европейски лидери. Темата противопоставя две гледни точки – от една страна, общият дълг означава повече фискална интеграция, докато противниците държат на фискалния суверенитет.

Чисто икономически и финансово е добре ЕС да има общ дълг и съответно дългов пазар. Това означава общи европейски облигации, които ще са конкурент на американските. Това пък значи по-стабилно евро. То в момента страда от липсата на обща фискална политика.

От друга страна, ЕС ще трябва да въведе допълнителни политики относно данъците, в посока унифициране. Реализирането на практика на идеята обаче ще бъде трудно. 

Петко Вълков, финансист:

Идеята не е нова. Вече беше издадена подобна емисия, очаквам и бъдещи такива. Основният проблем е, че общият дълг трябва да бъде за точно определени цели на ЕС (инфраструктура, високи технологии, отбрана). Не трябва да се издава като средство за подпомагане на държавите с висок дълг в ЕС.

Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в „Елана Трейдинг“:

Единният дълг трябва да дойде след фискалния съюз. ЕЦБ има нужда от единни облигации на ЕС – те да са котва за резервите ѝ.

Притеснява ме, че ЕС все още е много различен. Това се вижда в доходността на облигациите. Книжата на ЕС се търгуват със спред от 0,3 процентни пункта спрямо германските, а френските са с още по-голям. Това показва колко проблемни могат да са книжата дори на една от големите държави. Ако добавим и по-малките страни, виждаме какъв микс от емитенти сме.

Хубавото на общия дълг е, че ще позволи на по-малките страни да се финансират по-добре. Това обаче представлява преразпределение на кредитоспособността от страните с най-висок рейтинг, които имат по-добра платежоспособност и по-ниски лихви, към по-рисковите държави. Тоест едни ще спечелят, а други ще загубят, което е неразрешимият проблем с общия дълг в момента – никой не би искал да поеме тежестта на това финансиране.

От пандемията насам нямаме консенсус по основните въпроси на общия дълг. Въпросът е далече и от инфраструктурна гледна точка – фискалният съюз.

Даниел Василев, икономист:

В никакъв случай ЕС не трябва да има единен дълг. Именно заради валута обезпечена исторически от Франция, но използвана от страни като Гърция, се проваля първият опит за паричен съюз в Европа – Латинският от 19 век. Рискът е морален - едни страни да злоупотребят с този дълг, да се изкушат да теглят повече, защото ще го изплащат всички.

Дългът в еврозоната от 2007 г. насам е нараснал от 68% до 88% от БВП, като в Гърция – от 106% на 146%, в Италия – от 107% на 137%, в Испания – от 39% на 100%.

През миналата годината има 11 членки на ЕС с дефицит над 3% от БВП (включително България). Само пет държави (относително по-малки) са на излишък.

Налице е комбинация от растящи лихви (на фона на нарастващ дълг) и апетит (дори от Германия) за повече харчене. Така емитирането на общ европейски дълг само ще налее още масло в огъня.

Няма никаква икономическа или финансова причина въобще да има небалансирани бюджети. Но ЕС върви в обратна посока. Парите в крайна сметка ще дойдат чрез дълг, инфлация или данъци (у нас вече се вдигат осигурителни прагове).

Още от коментарите вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.