Защо доходността по облигациите на европейските страни все повече се различава?

Нарастващата разлика в доходността по облигациите на европейските държави и американските облигации поражда скрит риск за финансовите пазари.

Разходите по заемите на големите западноевропейски икономики се покачват до нива, наблюдавани за последно преди близо две десетилетия, пишат анализаторите на KB Securities, цитирани от investing.com.

Доходността по десетгодишните държавни облигации на големите западноевропейски държави вече надминава пиковете си от 2023 г. и се приближава до пиковете си от 2007 г. Същевременно доходността по 10-годишните държавни облигации на САЩ, макар и близо до 5%, е под пика си от 2023 г., според бележка на анализаторите.

По-голямо безпокойство предизвиква разширяващият се спред на доходността по облигациите на страните от Западна и Южна Европа. Доходността по дълговите книжа на Франция и Германия се повишава рязко, докато тази в Испания и Италия остава под пиковете от 2023 г. и расте с по-умерени темпове.

От KB Securities посочват, че дивергенцията е забележима, защото страните споделят една и съща валута – еврото, и действат по една и съща парична политика, определена от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Фискалните позиции помагат да се обясни разликата. Очаква се Франция и Германия да отчитат бюджетни дефицити от около 5% до 6% от БВП през следващата година, в сравнение с прогнозираните дефицити от 2% до 3% за Испания и Италия. За последната се очаква да остане в рамките на прага от 3% фискален дефицит, определен от властите в Европейския съюз (ЕС) като здравословен.

Очаква се Германия също да увеличи заемите си за финансиране на разходите за отбрана и инфраструктура, докато Франция се опитва да въведе мерки за фискално затягане на фона на политическата и обществена опозиция.

Разминаването напомня за периода преди кризата с държавния дълг в еврозоната през 2011 г., когато доходността по държавните облигации в страните членки на еврозоната започна да се различава след световната финансова криза през 2008 г.

KB Securities отбелязва, че подобно разминаване е необичайно сред страните, които споделят една валута и обща парична политика.

Въпреки това брокерската компания не смята, че се задава непосредствена криза. Спредовете в доходността остават сравнително тесни въпреки разширяването им. По-голям риск може да възникне, когато икономическият цикъл се понижи, казват анализаторите.

По време на предишната криза спредовете започнаха да се разширяват още през 2008 г., но ситуацията не ескалира в системна криза до втората половина на 2011 г., след като по-рано същата година започна икономически спад.

Това превръща следващия икономически спад в ключов тест за европейските пазари. Когато растежът е силен, инвеститорите могат да пренебрегнат фискалните слабости, но забавянето може да накара пазарите да преоценят уязвимостите и да потърсят най-слабото звено, казва в бележката.