БНБ очаква по-слабо търсене на кредити при намалена икономическа активност у нас до лятото

Българската народна банка (БНБ) прогнозира влошаване на условията за финансиране заради очаквания, че българският износ на стоки няма да следва тенденцията на глобалната икономическа активност към верижно ускоряване. Това е очакването на централната банка за развитие на финансовото посредничество в краткосрочен план – до третото тримесечие на 2023 г. То се базира на макроикономическата прогноза на банковия регулатор, изготвена към 4 април тази година.

Измененията във външната среда с индикации за слабо ускоряване на растежа на световната икономическа активност са създали благоприятни ценови условия на търговия на България, но само през първото тримесечие на 2023 г. Този извод прави БНБ в най-новото си тримесечно издание „Икономически преглед“, в което са използвани статистически данни и информация, публикувани до 28 април.

Финансово посредничество

От януари до март годишният растеж на спестяванията на фирмите и домакинствата в банковата система се запази висок, за което допринесоха силният темп на нарастване на номиналните обороти в сектора на търговията на дребно и продължаващото нарастване на заплатите в икономиката. В края на първото тримесечието вече е отчетено слабо забавяне на растежа на депозитите, което се определя от сектора на нефинансовите предприятия и отразява базов ефект от същественото увеличение през същия период на 2022 г.

Годишният растеж на кредитирането на бизнеса следва плавна тенденция към понижение под влияние на по-слабото търсене на финансов ресурс от фирмите за оборотни средства и натрупване на запаси, както и на затягането на условията за кредитиране от страна на банките.

В сектора на домакинствата тенденцията през първите три месеца на годината, както при потребителските, така и при жилищните кредити, е към запазване на високи темпове на растеж в условията на слаба и бавна трансмисия от повишаването на основните лихвени проценти в еврозоната към лихвите по новоотпуснатите кредити за домакинствата в България.

При отчитане на бавната и слаба степен на пренасяне на промените в паричната политика на ЕЦБ към монетарните условия в България управителният съвет на БНБ реши, считано от 1 юни, процентът на задължителните минимални резерви (ЗМР) по привлечените от банките средства от нерезиденти да се увеличи от 5% на 10%, а считано от 1 юли, процентът на ЗМР по привлечените от банките средства от резиденти и от нерезиденти да се увеличи от 10% на 12%.

Икономическа активност

Темпът на растеж на икономическата активност в България се забави, както на верижна, така и на годишна база през първото тримесечие на годината, което е предпоставка да се наблюдава сходна динамика и при реалния БВП на страната.

За второто и третото тримесечие очакванията са тази тенденция към забавяне на годишна база да продължи. За това ще допринася както прогнозираното понижение на запасите в икономиката, така и очакваният по-слаб износ на стоки, като се има предвид отслабването на глобалната икономическа активност и специфични за България фактори, се посочва в анализа на банковия регулатор.

Симулация за лихви

БНБ е направила тематично изследване, за да проследи как се отразява на основни макроикономически показатели у нас трансмисията на паричната политика на Европейската централна банка към лихвените проценти в България. В него се съдържа и оценка на потенциалните ефекти от повишаване на процента на задължителните минимални резерви.

В анализа на централната банка се отбелязва, че за ограничаването на кредитния растеж и за понижаването на инфлацията е необходимо предприемане на допълнителни мерки. Аргументът за това е, че има засилванетна връзката между инфлацията и растежа на заплатите, както и бавната и слаба степен на пренасяне на промените в паричната политика на ЕЦБ при значителна ликвидност в банковата система. Отчитат се и ограничени ефекти от повишеното ниво на антицикличния капиталов буфер върху кредитната активност в страната.

Годишен растеж на кредитите за нефинансови предприятия

Източник: БНБ

Годишен растеж на кредитите за домакинствата

Източник: БНБ

Симулацията с основния иконометричен модел на БНБ показва, че повишение на ефективната ставка на задължителните минимални резерви до 9,7% през второто тримесечие и допълнително до 11,7% и 14,6% съответно през третото и четвъртото тримесечие на 2023 г. ще доведе до изтегляне на ликвидност от банковата система, като ЗМР на банките се повишават с 485 млн. лв. през второто тримесечие на 2023 г., с 3 млрд. лв. през третото, и съответно с 6,8 млрд. лв. през четвъртото тримесечие спрямо нивото в базисния сценарий от макроикономическата прогноза на БНБ от януари 2023 г.

Възможно е намаляване на свободните ресурси, с които банките могат да кредитират, което е основен фактор за понижаването на размера на кредита за домакинствата, а това се отразява в по-ниско частно потребление и отслабване на икономическата активност като цяло. Симулационният модел обаче показва незначително повишение на лихвените проценти по депозитите и кредитите въз основа на оценените макроикономически връзки в исторически план.

При понижение на базисния индекс и общия индекс на потребителските цени спрямо нивото в базисния сценарий, очакванията са за по-слаб ефект през тази година, който обаче ще се засилва през 2024 г. и 2025 г.

Несигурността по отношение на действителните макроикономически ефекти, които биха се реализирали, и фактът, че симулацията се основава на оценени връзки в исторически план и не отразява специфичните изходни условия при отделните банки, предполагат прилагане на постепенен подход на повишение на ставката на ЗМР, коментират от БНБ.