Председателят на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл неотдавна посочи, че комуникацията на централната банка ще бъде част от прегледа на паричната ѝ политика през 2025 г. Това е логично, тъй като комуникацията на Фед формира пазарните очаквания за бъдещата динамика на лихвените проценти и влияе върху финансовите условия - ключови трансмисионни канали на паричната политика, пише Бил Дъдли за Bloomberg.
Ръководеният от Пауъл паричен орган получава предимно положителни оценки за комуникацията от академици, икономисти и пазарните участници. Проучване на института Brookings за 2024 г. дава на Фед средна оценка В+, малко по-ниска от тази за 2020 г., но по-висока от оценката В- през 2016 г. Напоследък обаче критиките се увеличиха. На пресконференцията миналия месец мнозина отбелязаха дисонанса между решението на Фед да намали лихвените проценти на фона на прогнозите му, показващи стабилен икономически растеж и ускорена инфлация през 2025 г.
Комуникацията на Фед може да бъде подобрена в няколко области. Първо, режимът на централната банка за гъвкаво таргетиране на средната инфлация (FAIT) не е достатъчно ясен. Представителите на паричния орган не са посочили периода, за който се прилага понятието „средна“, нито докъде трябва да позволят инфлацията да надхвърли 2%. Пауъл намекна, че този проблем ще бъде решен, най-вероятно чрез отказ от FAIT и връщане към това Фед винаги да се стреми към инфлация от 2%. Това има две предимства - опростяване на комуникацията и премахване на тенденцията да се закъснява със затягането на паричната политика след периоди, когато инфлацията трайно е била под 2%.
Второ, Обобщението на икономическите прогнози (SEP) на Фед, изготвяни от Федералната комисия по отворения пазар (FOMC), страда от значителни недостатъци. Например не е задължително членовете на FOMC да работят въз основа на общ набор от предположения. Както Джером Пауъл отбеляза миналия месец, някои от тях са включили в прогнозите си икономическите ефекти от предложените от новоизбрания президент Доналд Тръмп политики, други не са, а трети „не са казали дали са го направили, или не“.
И тъй като индивидуалните икономически прогнози за брутния вътрешен продукт (БВП), равнището на безработица и инфлацията не са изрично обвързани с прогнозите за лихвените проценти, е трудно да се прецени дали несъответствията в очакванията за разходите по заемите се дължат на различия в икономическите перспективи или различия в мнението за начина, по който Фед следва да реагира.
И накрая, SEP се фокусира върху модалната икономическа прогноза на всеки участник. Това прикрива различията в оценките на централните банкери за риска и несигурността относно това как може да се развие икономиката и как те могат да реагират, ако модалните прогнози не се сбъднат.
Отстраняването на тези недостатъци на SEP е трудно и затова те продължават да съществуват. Това подсказва, че по-доброто решение може да бъде да се разработи и публикува консенсусна прогноза, както правят много други централни банки, и да се премахне значението на SEP. И все пак разработването на консенсусна прогноза, която да е навременна и представителна за FOMC, е затруднено от неговия размер и географското разнообразие на членовете му.
Публикуването на прогнозата на служителите на Федералния резерв би заобиколило много проблеми. Тя е на разположение своевременно и вече служи като еталон за индивидуалните прогнози на членовете на Федералната комисия по отворения пазар. Макар че представителите на централната банка може да не са ентусиазирани от това, че прогнозата им се оповестява незабавно (а не с петгодишно закъснение, както е в момента), този подход работи без особени затруднения в Европейската централна банка (ЕЦБ), която също има голям и географски разнообразен състав.
Вторият начин за намаляване на значението на модалните прогнози на SEP би бил да се оповестят алтернативни сценарии за това как икономиката би могла да се развива при различни предположения. Това вече се прави редовно чрез „алтернативните симулации“ на Фед в неговия Tealbook, който се разпространява сред централните банкери преди всяко заседание. Това би позволило на пазарните участници да разберат по-добре как паричният орган вероятно ще реагира на промени в икономическите перспективи, дължащи се например на промени в търговската и имиграционната политика.
Трето, представителите на Фед трябва да разработят съгласуван комуникационен режим за количествените улеснения (QE) и количественото затягане (QT). Това включва насоки кога следва да се предприеме количествено облекчаване в подкрепа на функционирането на пазара спрямо предоставянето на допълнителни стимули по паричната политика, когато Фед е ограничен от нулевата долна граница за краткосрочните лихвени проценти. То трябва да включва и изрична рамка за съотношението разходи-ползи, така че пазарните участници да могат по-добре да преценят как промените в икономическите перспективи ще повлияят върху времето и мащаба на QE и QT.
Колкото по-добро е качеството на комуникацията на Федералния резерв, толкова по-точно пазарните участници могат да преценят как политиката би могла да се променя в зависимост от икономическите обстоятелства. Това засилва връзката между действията на Фед по паричната политика и финансовите условия, което, от своя страна, увеличава скоростта и точността на трансмисията на паричната политика.