Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да продължи с облекчаването на паричната политика, тъй като евентуален по-нататъшен протекционизъм от страна на САЩ може да навреди на умерения растеж в еврозоната. Това заяви гуверньорът на Гръцката централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Янис Стурнарас, цитиран от Ройтерс.
Всеки допълнителен натиск върху световната търговия от нови протекционистични мерки при втория президентски мандат на Доналд Тръмп би могъл да повлияе на умерения растеж на еврозоната, което ще доведе до ускоряване на инфлацията, предупреди той по време на събитие в Атина.
„Поради тези причини облекчаването на паричната политика трябва да продължи с поредица от понижения на лихвените проценти на следващите заседания на Управителния съвет на ЕЦБ“, каза гуверньорът.
Той обаче предупреди, че съкращенията трябва да са постепенни и да се основават на доказателства.
През юни 2024 г. Управителният съвет на ЕЦБ започна кампанията си за облекчаване на разходите по заемите, като през годината осъществи четири понижения.
Годишният темп на инфлацията в еврозоната се е ускорил до 2,4% през декември 2024 г. спрямо 2,2% през ноември, а този в Европейския съюз (ЕС) – до 2,7% при 2,5% месец по-рано, показаха данни на Евростат от петък.
Най-ниската инфлация на годишна база е регистрирана в Ирландия (1%), Италия (1,4%), Люксембург, Финландия и Швеция (1,6%). Най-ускорена е тя в Румъния (5,5%), Унгария (4,8%) и Хърватия (4,5%). В сравнение с ноември 2024 г., годишната инфлация се забавя в 7 държави членки на ЕС, запазва се стабилна в една и се повишава в 19.
На този фон председателят на Германската централна банка Йоахим Нагел заяви, че Европейската централна банка не бива да бърза с понижаването на лихвените проценти, тъй като инфлацията остава ускорена, а несигурността - висока.
Председателят на Бундесбанк посочи също така пред германския финансов бюлетин Platow Brief, че все още очаква глобалните банкови правила Базел III да бъдат приложени както в САЩ, така и в Европа, като същевременно отхвърли идеята за включване на биткойн в официалните резерви.
Повод за последното е предизборното предложение на Кристиан Линднер, бивш германски финансов министър и лидер на подкрепящата бизнеса Свободна демократическа партия (СДП), за добавяне на биткойни към резервите на Бундесбанк и ЕЦБ.
„Това ме притеснява, защото създава впечатлението, че даден актив получава някакъв вид правителствено одобрение“, коментира Нагел. „Валутният резерв трябва да бъде сигурен, ликвиден и прозрачен. Нищо от това не се отнася за биткойна“, каза централният банкер.