Когато говорим за инфлацията, САЩ вече са достигнали до момента, в който могат да обявят: „Мисията е изпълнена“. Вече няколко месеца в страната се наблюдава сравнително бавна инфлация, така че изглежда безопасно да кажем: Федералният резерв си свърши работата. Пандемичната инфлация приключи, пише Алисън Шрaгер за Bloomberg.
Обърнете внимание, че не казвам: „Цялата инфлация приключи“. Такава все още вероятно ще се наблюдава на фона на митата на президента Доналд Тръмп и по-ниската имиграция. Но дори ако следващият доклад за инфлацията покаже голямо повишение, данните от миналата седмица са важен маркер. Те засилват доверието към Фед, показвайки, че той е в състояние да изпълни ангажимента си - и дава на централната банка повече възможности за действие по паричната политика, ако инфлацията се върне.
Инфлацията се стабилизира на по-високо, но все пак поносимо равнище. Всеки доклад за ценовия натиск през тази година е сравнително умерен - средно малко над 2% на годишна база.
Пет месеца оформят значима тенденция, пише Шрaгер. Междувременно въпреки че лихвеният процент по федералните фондове е на ниво между 4,25% и 4,5%, пазарът на труда е в доста добра форма, а брутният вътрешен продукт (БВП) е здрав. Има няколко слаби места, но изглежда, че безработицата се колебае около 4%, което вероятно е естественото ѝ равнище. От гледна точка на Фед това е добра икономика.
Въпросът в краткосрочен план е следният: Означава ли това, че Фед трябва да намали лихвите? Аргументът в полза на това е, че работата на паричния орган по овладяване на инфлацията от ерата на Covid-19 (според мен) е официално завършена. Време е лихвените проценти да се нормализират.
Аргументът против, който е по-силен, е, че определението за „нормален“ може да се е променило. В края на краищата изглежда, че настоящите лихвени проценти не оказват потискащо въздействие върху икономиката. Защо да намаляваме лихвите, когато инфлацията е бавна и икономиката е в подем?
Изглежда, че неутралният лихвен процент, при който лихвите нямат нито експанзионистичен, нито контракционен ефект, не е далеч от равнището, на което се намират лихвите в момента. Най-малкото, това теоретично ниво вероятно сега е по-високо, отколкото беше през 2019 г., и по-високо от това, което прогнозира Фед.
По-нататъшното намаляване на лихвените проценти може да доведе до риск от повторно ускоряване на инфлацията, което би било опасно на фона на търговския натиск, който вече натежава върху икономиката.
Така че защо изобщо да обявяваме победа? И ако обявяваме победа, защо да останем предпазливи по отношение на лихвите?
Разбира се, може да се окаже преждевременно, ако не и глупаво, да обявим, че „мисията е изпълнена“ по отношение на инфлацията. Не става въпрос само за повишаването на митата и намаляването на имиграцията. Има много структурни фактори в икономиката, които сочат към по-голяма инфлация: повече дълг, застаряваща работна сила, по-бавно нарастване на производителността и свят, който търгува по-малко и е по-малко зависим от долара. Но все пак обявяването на победа сега ще улесни Фед при провеждането на паричната му политика в бъдеще.
Първо, дните на инфлация под 2% може би са вече зад гърба ни. Ако това е така, Фед ще трябва да осъзнае тази истина или рискува да се превърне в твърде рестриктивен фактор за твърде дълго време в бъдеще. Когато предприеме следващия си рамков преглед, може да се наложи да увеличи целевия си лихвен процент от 2%. Сега, когато инфлацията е преодоляна, той може да го направи с нужното доверие.
Второ, Фед трябва да приеме, че работи с по-висок неутрален лихвен процент. Разбира се, никой не знае какво е действителното му ниво, но мнението на централната банка по темата със сигурност е важен сигнал - то подсказва на пазарите с колко могат да очакват банката да увеличи лихвите, ако инфлацията се върне. Или пък ще им сигнализира колко могат да очакват от Фед да намали лихвите, ако САЩ се окажат в ужасяващия сценарий на стагфлация и паричният орган трябва да избира между стимулиране на пазара на труда и забавяне на инфлацията.
Следващият председател на Фед, който и да е той, ще има трудна задача. И най-мощният инструмент, с който ще разполага, ще бъде доверието към финансовата институция. Така че, дори цялостната мисия на Фед да не е изпълнена в действителност – защото тази мисия е на практика безкрайна - той трябва да се възползва от възможността да обяви победа над този кръг на инфлацията и да се подготви за следващия.