Нарастващият апетит на централните банки за злато и поскъпването му превръща благородния метал във втория по големина световен резервен актив през 2024 г., според доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Запасите от злато на централните банки са близо до нивата, наблюдавани за последно през 60-те години на XX век, пише CNBC. Заради това анализаторите предполагат, че някои институции може би са се приближили до максималния им обем.
В комбинация с покачващата се цена на златото, то сега е вторият по големина резервен актив в стойностно изражение след щатския долар, показват данните.
През 2023 г. златото и еврото са на приблизително едно и също ниво - около 16,5% като дял от световните официални резерви средно, показват изчисления на CNBC на базата на данните на ЕЦБ. През 2024 г. този дял се променя до 16% за еврото и 19% за златото, като щатският долар представлява 47%.
Графика: CNBC
Централните банки натрупват ликвидни активи, като чуждестранни валути и злато, с цел защита срещу инфлацията и диверсификация. Това им позволява и да продават резерви, за да подкрепят собствената си валута във времена на стрес.
Смята се, че златото осигурява дългосрочна стойност и устойчивост при волатилност, а централните банки сега формират повече от 20% от световното му търсене в сравнение с около една десета през второто десетилетие на XXI век.
Според данните на ЕЦБ златото е все по-привлекателно за развиващите се страни, които са загрижени заради санкциите и потенциалното ерозиране на ролята на основните валути в международната парична система.
Цените на златото достигнаха поредица от рекорди през последните няколко години, включително през 2025 г. През последните месеци обаче настъпи колебание в цената, тъй като световните пазари бяха разтърсени от бързо променящата се политика на САЩ по отношение на митата.
Повратен момент за благородния метал настъпи около времето на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Това, заедно с рязкото ускоряване на инфлацията и очакванията за повишаване на лихвените проценти, стимулира бягството към активите убежища.
Геополитическата и икономическа несигурност остава постоянно повишена оттогава насам.
Китай е водещ двигател на поскъпването на златото, като Индия и Турция са сред другите основни купувачи.
Много от стимулите, които тласнаха цената на златото към рекорд, все още са налице. „Инвеститорите трябва да осигурят диверсификация на портфолиото си и да държат достатъчна експозиция към злато и хедж фондове“, като се очакват допълнителни турбуленции при акциите, писа наскоро Марк Хефеле, главен инвестиционен директор в UBS Global Wealth Management.
Има признаци обаче, че покупките от централните банки може да се охладят през следващите месеци. Институциите „играят ключова роля при ралито на златото и вероятно ще продължат да купуват злато, макар и с по-бавни темпове, отколкото през последните няколко години“, коментира пред медията Хамад Хюсеин, икономист по климата и стоките в Capital Economics.
„Всъщност възприятието за златото като хедж срещу глобалните фискални, инфлационни и геополитически рискове подкрепя аргумента мениджърите на резервите на централните банки да отделят по-голям дял от портфолиото си за злато“, добавя той.
По думите му, съмненията около статута на долара като сигурно убежище биха могли също да повишат привлекателността както на златото, така и на еврото като резервни активи през следващите години.
Темпът на покупки на злато от централните банки е спаднал с 33% на тримесечна база през първите три месеца на годината, според данни на Световния златен съвет, анализирани от ING. Забавят се и покупките от Китай.
„Предвид силното покачване на цените на златото инерцията на покупките се забавя. В дългосрочен план обаче несигурният геополитически фон и желанието за диверсификация ще подкрепят натрупването на злато като резерви“, коментира пред CNBC и Джанет Муи, CFA, ръководител пазарни анализи в RBC Brewin Dolphin.
„Тъй като САЩ приемат по-изолационистки подход в търговията, логично е централните банки на ключовите търговски партньори на Вашингтон да диверсифицират резервите си далеч от щатския долар“, добавя Муи.
Въпреки че търсенето от централните банки се е увеличило, по-голямата част от търсенето на злато – или общо 70% – идва от бижута и инвестиции, показват данните на ЕЦБ.
Банката посочва също, че въздействието на геополитиката и търсенето върху цените на златото в бъдеще ще „зависи от стабилността на предлагането“.
„Твърди се, че предлагането на злато е реагирало еластично на увеличеното търсене през последните десетилетия, включително чрез силен растеж на надземните запаси“, посочват от банката. „Следователно, ако историята е някакъв ориентир, по-нататъшното увеличение на официалното търсене на златни резерви може също така да подпомогне по-нататъшния растеж на световното предлагане на злато“, заключава банката.