Фед опитва да запази уроците от пазара на труда при пренаписването на лихвената стратегия

Дългият период на бавна инфлация преди Covid-19 научи Федералния резерв н а САЩ да не се страхува от ниската безработица. Но шокът от пандемията напомни на централните банкери колко болезнена може да бъде ускорената инфлация, пише Bloomberg.

В момента, в който преработват стратегическия документ, от който се ръководят решенията им за лихвените проценти, представителите на финансовата институция се опитват да разберат как да възприемат и двата урока. Те искат да запазят подхода, който увеличава максимално ползите от икономическата експанзия за работещите американци, като същевременно дават ясно да се разбере, че няма да позволят инфлацията отново да излезе извън контрол.

За последен път централната банка на САЩ преработи така наречената си рамка през 2020 г. При този преглед финансистите ефективно ограничиха продължилата десетилетия практика на повишаване на лихвените проценти, за да предотвратят натрупването на ценови натиск, когато безработицата се считаше за твърде ниска. Този ход изглеждаше разумен след години, в които намаляващата безработица не успяваше да доведе до значима инфлация.

И все пак оттогава някои в институцията и извън нея критикуват това решение, че е накарало централните банкери да реагират твърде бавно през 2021 и 2022 г., когато пандемията предизвика най-силния изблик на инфлация от четири десетилетия насам.

В настоящия преглед, който започна в началото на тази година, председателят на Фед Джером Пауъл и колегите му се стремят да отговорят на тези критики, като същевременно избягват пълното връщане към статуквото отпреди 2020 г. Един от начините за това според бивш представител на паричния орган е да се премине към „по-оптимистична“ рамка, която може да се прилага при различни обстоятелства.

„Смятам, че има възможност да се реагира по начин, който да продължи да подкрепя силния пазар на труда, ако бъде преценено, че инфлацията не е наистина обезпокоителна“, казва Чарлз Евънс, председател на Фед в Чикаго от 2007 до 2023 г.

От „отклонения“ към „дефицити“

Представителите на Фед обсъдиха рамката на всяка от последните си три заседания и трябва да приключат прегледа това лято - дори когато се борят с политиките на президента Доналд Тръмп, които заплашват да повишат едновременно безработицата и инфлацията.

Следващата им среща ще се проведе на 17-18 юни, като се очаква лихвите да останат без промяна поне още няколко месеца. Междувременно разговорът за по-широката рамка ще продължи.

Повтаряща се тема в тези дискусии е съдбата на думата „дефицити“. Централните банкери я вмъкнаха през 2020 г., за да сигнализират, че се фокусират върху преодоляването на епизоди на слабост на пазара на труда. Преди промяната стратегията на централната банка беше да реагира на „отклоненията“ от целта си за заетостта - над или под това, което те оценяваха като максимално устойчиво равнище, което няма да стимулира инфлацията.

Промяната на „отклоненията“ в „дефицити“ означаваше, че те биха могли да поддържат ниски лихвени проценти дори при необичайно силен пазар на труда и да не реагират с по-високи лихвени проценти, докато не се появи реална инфлация. С други думи, то ограничи практиката на изпреварващо затягане на паричната политика. На конференция през май председателят на Фед Джером Пауъл защити използването на термина „недостиг“, като същевременно призна, че той вероятно ще бъде премахнат.

Големи ползи

Промяната на рамката за 2020 г., която идва след десетилетие на слаб растеж, беше приветствана от синдикалните групи. Те изтъкнаха големите ползи, които вече са били предоставени на широки групи маргинализирани работници, тъй като Фед е предотвратил повишаването на лихвените проценти. Безработицата в САЩ спадна до исторически ниски равнища, без да се стигне до ускоряване на инфлацията.

Под ръководството на Пауъл Фед беше решен да включи тези поуки, като се ангажира да не задушава бъдещи разширявания на пазара на труда - стига ценовият натиск да остане под контрол - позволявайки на печалбите да достигнат до тези, които обикновено се възползват последни. Това включва тъмнокожите и испаноговорящите работници, хората с увреждания и тези в селските райони.

По данни на Бюрото за трудова статистика през 40-те години до 2013 г. безработицата сред тъмнокожите в САЩ е била по-висока от тази при белите средно с 6,7 процентни пункта. Но през следващите години, когато Фед предпазливо повишаваше лихвените проценти, тази разлика продължи да намалява, достигайки 1,9 процентни пункта през август 2019 г., малко преди да настъпи пандемията.

Съобразявайки се с този напредък, Фед също така уточни, че ангажиментът му за заетостта е „широкообхватна и всеобхватна цел“. Но скоро след обновяването новата рамка бе почти обезсмислена от пандемията и инфлацията, която тя отприщи. След като първоначално смятаха, че епизодът на ценови натиск бързо ще се разсее от само себе си, представителите на Фед промениха курса и през 2022 г. агресивно повишиха лихвените проценти, за да потиснат търсенето.

Лорета Местър, председател на Фед в Кливланд от 2014 г. до 2024 г., заяви, че формулировката „недостиг“ е създала усещането, че Фед е по-загрижен за периодите, когато безработицата е твърде висока, и че централните банкери могат да поправят това, като се върнат към формулировката „отклонения“.

През април Уилям Дъдли, председател на Фед в Ню Йорк от 2009 г. до 2018 г., също препоръча отказ от „отклоненията“, както и от формулировката „широкообхватен и приобщаващ“. Критиката явно оказва влияние във Фед. В речта на Пауъл през май той призна, че някои от колегите му смятат, че е уместно да „преразгледат езика около недостигащите средства“.

„Твърде безмилостен“

Но стенограмите от дискусиите във Фед през тази година показват, че централните банкери все още се затрудняват с това как най-добре да разграничат поуките, извлечени преди пандемията, и изводите от опита след нея. Протоколът от заседанието им през март показа, че са наясно колко трудно е да се „оцени максималната заетост“, като отбелязаха, че двата им основни ангажимента „не са непременно в конфликт, когато и безработицата, и инфлацията са ниски“.

Това е силен намек, че макар и централните банкери да захвърлят думата „недостиг“, не всички са склонни да се върнат към дните на изпреварващо повишаване на лихвените проценти, ако няма ясна заплаха от инфлация.

Ръководителят на Фед в Атланта Рафаел Бостик, говорейки пред репортери през май, намекна, че все още иска да запази духа на промяната от 2020 г.

„Неудобно ми е да бъда прекалено безмилостен по отношение на изпреварващото повишаване на лихвените проценти без признаци, че има риск за другия ни ангажимент“, каза той. „Мисля, че ще имам това мнение, независимо от това как се променя езикът в рамката“, добави Бостик.