Три намаления на лихвените проценти в рамките на малко повече от 24 часа от водещи централни банки в Европа подчертаха стремежа на паричните органи да се справят с последиците от непредсказуемата търговска политика на американския президент Доналд Тръмп, пише Bloomberg.
Още през март финансистите в Швейцария и Швеция предположиха, че най-вероятно са приключили с облекчаването на паричната политика, но въпреки това в четвъртък Швейцарската централна банка намали разходите по заемите с 25 базисни пункта, следвайки подобен ход на шведския регулатор ден по-рано.
Решението на Норвежката централна банка, също обявено в четвъртък, беше доста по-драматично - с още едно намаление от четвърт пункт, което никой от икономистите, анкетирани от Bloomberg, не очакваше.
Швейцарската, шведската и норвежката централни банки понижиха лихвите тази седмица. Изображение: Bloomberg
За тази седмица бяха насрочени заседания на поне 18 централни банки, управляващи над 40% от световната икономика, но намаляването на лихвите в някои части на Стария континент контрастира с преобладаващия по земното кълбо подход на изчакване.
На този фон Федералният резерв на САЩ, Японската централна банка (ЯЦБ) и Английската централна банка (АЦБ) запазиха разходите по заемите без промяна. В това число влизат и финансови институции от Пакистан до Турция и Чили.
Всичко това се случва с приближаването на датата 9 юли, на която Вашингтон може отново да въведе наказателни търговски мита срещу вноса от целия свят. В съчетание с продължаващата несигурност около войната в Украйна и конфликта между Израел и Иран, някои централни банкери изглежда не желаят или не могат да предприемат действия.
Причините за понижаването на лихвените проценти в Швеция, Норвегия и Швейцария са свързани с инфлацията - дори и ситуациите да се различават.
През май потребителските цени в Швейцария спаднаха с 0,1% на годишна база, а новите прогнози на централната банка, публикувани в четвъртък, показват, че средната инфлация през тази година ще бъде едва 0,2%. Това се дължи най-вече на възприемания като убежище франк, който поскъпна спрямо долара и еврото след встъпването в длъжност на Тръмп през януари.
Натискът върху цените в Швеция отслабна след временния скок в началото на годината, което дава възможност за повече стимули, заяви в сряда гуверньорът на тамошния паричен орган Ерик Тедин.
През тази година шведската крона е най-добре представилата се валута в Г-10, като поскъпна с 15% спрямо долара, а също така допринесе за намаляване на риска от вносна инфлация.
В Норвегия растежът на цените беше по-стабилен през последната година, отчасти поради по-слабото представяне на валутата там. Въпреки това основният измерител на растежа на потребителските цени през миналия месец достигна най-ниското си равнище за тази година - 2,8%. Сега Норвежката централна банка предвижда растеж на основните цени през следващата година от 2,2%, което е понижение спрямо наблюдаваните през март 2,7%, докато тазгодишната инфлация все още се оценява на 3%.
Освен това трите институции се намират на много различни етапи в развитието на своите политики: днес Норвегия предприе първия си ход към намаляване след пандемията от Covid-19 насам, докато Швеция и Швейцария извършиха съответно седмото и шестото си понижение.
Обединява ги обаче фактът, че всички те могат да намалят лихвите отново.
Тедин от Швеция и норвежкият гуверньор Ида Волден Бахе заявиха пред репортери същото, а ръководителят на Швейцарската централна банка Мартин Шлегел не изключи подобна възможност, дори ако това би тласнало страната към ера на отрицателни разходи по заемите.
На 6 юни Европейската централна банка (ЕЦБ) пък понижи основния си лихвен процент за осми пореден път през последната година. Представителите ѝ сигнализираха за пауза в облекчаването на паричната политика поне през следващия месец, тъй като след тригодишно превишаване на целевата стойност инфлацията вече се насочва към нива под 2%.
Мрачни перспективи
По-рано тази седмица Японската централна банка запази лихвените проценти стабилни и заяви, че ще действа предпазливо поради очаквания удар от американските мита.
Последният набор от решения на централните банки, обхващащ повечето от страните в Г-10, дава представа за въздействието, което финансистите очакват да окаже значително по-малко свободната световна търговия, пише Ройтерс.
За американската икономика Фед очерта умерено стагфлационна картина, като очаква растежът през 2025 г. да се забави до 1,4%, безработицата да нарасне до 4,5%, а инфлацията да приключи годината на ниво от 3%, което е доста над настоящото равнище.
Централната банка на САЩ даде знак, че все още е вероятно разходите по заемите да намалеят през 2025 г., но председателят ѝ Джером Пауъл предупреди да не се отдава прекалено голямо значение на тази гледна точка.
"Никой не се придържа към тези траектории на лихвените проценти с голяма убеденост и всеки би се съгласил, че всичко ще зависи от постъпващите данни", каза той.
За други икономики консенсусът засега е, че митата неизбежно ще засегнат местните им индустрии и така ще отслабят растежа и заетостта - но поне потребителите им ще бъдат пощадени от инфлационния удар, който предстои за американските им колеги.