Д. Радев: Повишение на лихвите ще има при инфлация при услугите и растеж на заплатите

За да бъдат повишени лихвените проценти на Европейската централна банка (ЕЦБ), ще са необходими по-ясни доказателства за устойчивост на инфлацията в групата на услугите и силен растеж на заплатите, както и сигнали, че вътрешният ценови натиск не отслабва според очакванията. Това коментира Димитър Радев, управител на Българската народна банка и член на управителния съвет на ЕЦБ по право след влизането на България в еврозоната, пред специализираното в паричната политика издание Econostream.

Той потвърждава, че настоящото ниво на лихвените проценти на ЕЦБ остава „подходящо“, тъй като е в съответствие с политика, която би „осигурила навременно и устойчиво връщане на инфлацията към 2% в средносрочен план въз основа на наличната информация“.

Според управителя на БНБ, за промяна в позицията на паричната политика ще бъде необходима „ясна и съществена промяна в перспективите пред инфлацията“.

Радев уточнява, че за затягане на паричната политика биха се изисквали доказателства за „устойчива инфлация“, по-специално в групата на услугите, както и за силен растеж на заплатите, наред с потвърждение, че вътрешният ценови натиск не отслабва според очакванията.

В обратната посока, по думите му, промяна в позицията на паричната политика би изисквала „устойчиво и широкообхватно потвърждение, че базисната инфлация трайно се установява под целта от 2% във всички основни компоненти“.

Димитър Радев казва, че инфлационните рискове понастоящем изглеждат по-балансирани, но подчертава, че несигурността остава повишена. „Възходящите рискове са свързани основно с устойчивостта на инфлацията в групата на услугите, растежа на заплатите и взаимодействието между заплатите и маржовете на печалба. Низходящите рискове произтичат от по-слаб от очаквания икономически растеж и по-затегнати финансови условия“, коментира той.

Той подчертава, че на този етап развитието на инфлацията в групата на услугите има ключово значение за цялостната оценка.

На въпрос дали споделя пазарните очаквания, че следващата стъпка на паричната политика може да бъде повишаване на лихвените проценти, банкерът се въздържа от конкретен коментар и дали това може да са случи тази година.

„Ако перспективите пред инфлацията се влошат съществено, особено по линия на по-изразена устойчивост на инфлацията в групата на услугите и динамиката на заплатите, всички опции ще трябва да останат на масата", отбелязва Димитър Радев. "Обратно, ако процесът на дезинфлация продължи да се разширява и се вкорени устойчиво в основните показатели, това би насочило политиката в противоположна посока“, посочва още той.

Като се позовава на оценката си в интервю за Econostream от миналия юли, че ценовият натиск при заплатите и услугите става „по-очевиден“, банкерът обяснява, че оттогава възгледът му е „станал по-нюансиран“ с оглед на напредъка на общата инфлация към целта от 2% и признаците за „известно отслабване на ценовия натиск при някои базисни показатели“.

„В същото време инфлацията в групата на услугите остава относително устойчива и растежът на заплатите продължава да бъде ключов фактор за средносрочните перспективи“, подчертава той.

Ключовият въпрос, според Радев, е дали този натиск ще продължи да отслабва, както се очаква, или ще се окаже по-устойчив от прогнозираното.

Той предполага, че когато е добре насочен към местно производство, фискален стимул от Германия би подкрепил растежа в еврозоната, но инфлационното му въздействие ще зависи от дизайна и прилагането на мерките.

„Мерките, насочени към стимулиране на търсенето в сектори с ограничения в капацитета, биха могли да доведат до инфлационен натиск, докато инвестициите, които повишават потенциалното равнище на производство, биха били по-слабо инфлационни в по-дългосрочен план“, смята банкерът. Той предполага, че значителна част от въздействието вероятно ще се прояви със закъснение.

Що се отнася до евентуални признаци за увеличен износ на евтини китайски стоки към Европа, Радев смята, че всяка оценка трябва да бъде подкрепена с данни, включително за обемите на вноса, цените на стоките и показателите за ценова конкуренция. „Ако подобни ефекти се материализират, те биха могли да доведат до краткосрочно дезинфлационно въздействие върху цените на стоките“, казва той, като подчертава, че инфлацията в сектора на услугите и растежът на заплатите ще останат решаващи в средносрочен план.

Според него, ако ефектите от цените на вноса се окажат по-силни или по-устойчиви от очакваното, те ще бъдат отчетени в цялостната оценка, но е убеден, че те няма да компенсират влиянието на основния вътрешен ценови натиск.

Радев е категоричен, че рисковете за растежа остават низходящи, като ключовият въпрос е дали възстановяването ще стане по-широкообхватно, като същевременно остане съвместимо с връщането на инфлацията към целевото равнище.

Той предполага, че ако доверието в независимостта на Федералния резерв отслабне, вносната инфлация от САЩ би могла да бъде частично компенсирана от по-силно евро.

Банкерът обаче смята, че подобни ефекти не бива да се преувеличават. „По-силното евро, при равни други условия, би ограничило вносната инфлация, но нетният ефект ще зависи от по-широката макрофинансова среда, включително промените в рисковите премии, глобалното търсене и финансовите условия“, заключава той.