Меденият месец на бъдещия управител на Фед и Белия дом може да се окаже кратък

Ако Кевин Уорш бъде официално избран за ръководител на Федералния резерв, ще бъде интересно да се види дали и за колко време той ще успее да даде на Белия дом това, което иска. Нещата могат бързо да се объркат, пише Клайв Крук за Bloomberg.

Уорш беше член на Управителния съвет на Фед от 2006 до 2011 г. и се противопоставяше на решенията, които носят риск за ценовия натиск, но напоследък той призовава за по-ниски лихвени проценти, въпреки че инфлацията надхвърля целта от 2% вече пет поредни години. Освен това той постоянно критикува прогнозите, комуникацията и разбирането за ролята на Фед. Тези позиции, изразени открито - че разходите по заемите са твърде високи и че Фед продължава да се меси там, където не трябва - несъмнено са това, което президентът иска да чуе.

Номинираният кадър е умен и опитен. Това, което казва за лихвените проценти и грешките на Фед, е защитимо. Проблемът е, че когато се разгърнат идеите му, те не служат надеждно на целите на президента. В лесно предвидими обстоятелства, дори напротив.

Кевин Уорш изтъква две причини да смята, че основната лихва на Фед трябва да бъде по-ниска. Първата е перспективата за растеж на производителността. Уорш смята, че данъчните облекчения, дерегулацията и преди всичко изкуственият интелект (AI) ще ускорят производството на икономиката - скок от страна на предлагането, който ще потисне инфлацията и ще повиши стандарта на живот. По-бавната инфлация означава по-ниски лихвени проценти.

Втората причина за по-ниска основна лихва според него може да произлезе от коригиране на, както той го вижда, постоянните грешки на Фед в управлението на баланса си. Той казва, че огромните покупки на държавни облигации от страна на централната банка, известни като количествено облекчаване, са повишили цената на дългосрочните държавни облигации и са задържали дългосрочните доходности ниски. Първоначално - да. Но тези действия в крайна сметка се оказаха саморазрушителни, защото позволиха на правителството да продължи да харчи и да задлъжнява прекомерно. Нетният ефект беше по-плоска и по-висока крива на доходността. Ако Фед намали държането на облигации, кривата може да бъде понижена благодарение на по-строг финансов контрол, воден от по-ниска краткосрочна лихва.

И двата сценария имат неудобни усложнения.

В момента шокът от растежа на производителността е спекулация - възможен, но далеч не сигурен. Дезинфлацията, която Уорш очаква, все още не се е проявила. Може би митата на Тръмп, чиито ефекти върху американските цени той очаква да бъдат краткосрочни, я прикриват. От друга страна, ефектите от налозите може да не са краткосрочни. При такава несигурност, намаляването на основната лихва преди дезиинфлацията да стане явна, когато безработицата е ниска и икономиката расте с добър темп, би било трудно обяснима стъпка за Фед.

Има и друг проблем с шока от растежа на производителността. Ако AI стимулира растежа, той ще повиши и потреблението и инвестициите. При равни други условия това ще доведе до повишаване на т. нар. естествена (или неутрална) лихва. Така че подходящата лихва се измества в две посоки - надолу поради по-бавната инфлация (ако такава стане факт) и нагоре поради по-високата естествена лихва. Накратко, връзката между по-високата производителност и по-ниската основна лихва не е пряка - особено ако Фед само очаква по-бавна инфлация, а не реагира на нея.

Скептицизмът на Кевин Уорш по отношение на „зависимостта от данните“ не помага. И тук той има право: грешка е да се фиксираме върху привидно точни цифри, които обикновено са закъснели, ненадеждни и подлежат на ревизия. Но ако Федералният резерв няма да разчита на данни, тогава на какво? Уорш не говори много за алтернативата. Интуицията му за основната низходяща траектория на инфлацията може да не е достатъчна, за да убеди инвеститорите или да спечели подкрепата на мнозинството сред колегите му.

Без съмнение Уорш е уверил президента, че ще изтъкне аргументи за по-ниски лихви, но той не е в позиция да гарантира осъществяването им, защото има само един глас в комисията, която взема решенията. Острите му критики към новите му колеги няма да спечелят скептиците. На първото си заседание по паричната политика през юни той може да е сред малцинството, гласуващо за намаляване на лихвите. Президентът едва ли ще бъде впечатлен от неуспеха на новия председател още в началото да води Фед към необходимото решение.

Подходът с баланса за по-ниска основна лихва не е по-лесен. Фед не може рязко да намали държането на облигации, без да рискува финансовата стабилност. Това трябва да стане постепенно, с внимание към ликвидността на пазара и регулаторните последствия. Уорш го осъзнава: той е подчертавал, че увеличеният баланс на Фед има широки последици за финансовите пазари; този процес не може да бъде обърнат наведнъж. По-специално, както Уорш също е подчертавал, тази промяна ще трябва да бъде извършена в сътрудничество с Министерството на финансите.

На пръв поглед това изглежда желателно. Отново обаче последствията няма да бъдат по вкуса на Тръмп. Според собствения анализ на Уорш, целта на отмяната на количественото облекчаване е да се направи централната банка по-малко снизходителна към склонността на правителството да заема прекалено много средства. Този президент не се е отличил като фискален консерватор. Устойчивото количествено затягане, дори и с компенсация под формата на по-ниска основна лихва, би могло да бъде изключително неудобно за администрация, решена да тества границите на заемната способност на правителството.

Кевин Уорш изглежда вярва, че независимостта на централната банка, когато е правилно ограничена до паричната политика, е съществена. Той е прав, но ето го основният проблем: Белият дом мисли обратното. С малко късмет, за известно време добре управляван независим Фед може да успее да даде на президента това, което настоява - по-ниски лихви. Но е лесно да се представят обстоятелства – или данни - които да направят това трудно или невъзможно. Интересувам се какво ще каже Уорш, когато този момент настъпи. Този президент едва ли ще се усмихне и едва ли просто ще приеме нещата такива, каквито са.