Фискалният съвет: Промените в КСО да се фокусират върху адекватността на пенсиите

Фискалният съвет посочва редица слабости в предлаганите промени в Кодекса за социалното осигуряване (КСО) и отправя препоръки за коригирането им в свое становище по измененията, публикувани от Министерството на финансите за обществено обсъждане на 17 декември 2025 г. и приети на първо четене в парламентарната комисия по труда и социалната политика.

Фискалният съвет отчита като положителни и правилни по принцип част от отделните предложения за промени в КСО.

-     подобрение на индивидуалния избор и риск-мениджмънт, което ще позволи на осигурените лица да избират инвестиционна стратегия според профила и възрастта си;

-     стремежа към по-добро информирано решение на осигурените за управление на собствените средства;

-     обвързване на изплащането с определени прагове на средства, което повишава предвидимостта за осигурените лица;

-     намерението за по-детайлна регламентация на фазата за изплащане на пенсиите от УПФ, както и по-ясното дефиниране на правата на осигурените лица;

-     засилването на сигурността и предвидимостта за бъдещите пенсионери, чрез създаването на балансирани и финансово устойчиви варианти за изплащане;

-     стремежа към повишаване на прозрачността в дейността на ПОД и в засилването и укрепването на надзора върху тях;

-     съгласуване в по-голяма степен с европейските стандарти за защита на потребителите на финансови услуги.

Всички тези позитивни моменти са концептуално оправдани и са в пълно съответствие с естеството на осигуряването в условията на капиталово покривна пенсионна система, посочват от Фискалния съвет.

В становището се отчитат също и слабости в предложените изменения.

Посочва се, че в измененията въпросът за адекватността на втория стълб остава недостатъчно разгърнат. Според Фискалния съвет в мотивите и предложенията за промени не е поставен в достатъчна степен един от ключовите въпроси за устойчивостта на втория стълб - какъв реален ресурс се очаква да бъде акумулиран и каква допълнителна пенсия може обосновано да се очаква от него.

При действащия към момента общ размер на осигурителната вноска от 5%, както и предвид непълните или прекъснати трудови биографии на значителна част от осигурените, натрупванията по индивидуалните партиди обективно са ограничени. Това създава необходимост от по-ясно поставяне на темата за адекватността като водещ приоритет на реформата, посочва се в становището.

От Фискалния съвет посочват и необходимост от по-задълбочена аналитична и актюерска обосновка. Предложенията за законодателни промени не са подкрепени от достатъчно подробен икономически и актюерски анализ, който да даде отговор на няколко съществени въпроса, а именно - какъв ще бъде очакваният ефект върху разходите за управление на пенсионноосигурителните дружества и върху реалната възвръщаемост за осигурените лица; какъв би бил приблизителният размер на втората пенсия при различни доходни и осигурителни профили; как предвижданите изменения ще се отразят върху нетната доходност по индивидуалните партиди.

Отчита се още, че при наличие на ограничена инвестиционна култура и при липса на достатъчно ясни защитни механизми, част от осигурените лица биха могли след първоначалното си разпределение да преминат към инвестиционни профили, които не съответстват на техния възрастов и рисков профил – било към по-рискови, било към прекалено консервативни подфондове. Това би могло да доведе до по-ниски реални пенсии и съответно до обществено недоволство и напрежение.

Относно потенциално нарастване на таксите и разходите експертите посочват, че сложността на мултифондовите решения предполага възможност за въвеждане на допълнителни такси – за управление на отделни подфондове, за прехвърляния между тях или за други свързани услуги. А подобно развитие би могло да се отрази неблагоприятно върху крайния размер на натрупванията и съответно върху дохода при пенсиониране, което следва да бъде внимателно оценено и предварително ограничено чрез регулации.

Според Фискалния съвет методът за индексация на пожизнените пенсии се нуждае от допълнително прецизиране. Това е от съществено значение, за да се избегне обезценяване на тези пенсии спрямо инфлацията и очакваната продължителност на живота след пенсиониране. Ясните и предвидими правила в тази област са важен елемент за доверието в системата, изтъкват експертите.

Не на последно място следва да се отчете и допълнителното натоварване върху контролните органи, основно Комисията за финансов надзор. Мултифондовите пенсионни схеми изискват по-интензивен надзор, по-строга отчетност и по-чести регулаторни действия с цел предотвратяване на нелоялни инвестиционни практики и злоупотреби.

В становището се дава и оценка на предвижданите промени в третия стълб – допълнително доброволно пенсионно осигуряване.

Принципното включване на третия стълб в обхвата на законодателните изменения може да се оцени като положителна стъпка. В същото време начинът, по който това е направено, поражда определени резерви. От предложените текстове не се очертава ясно визията за ролята на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване като стратегически елемент на пенсионната система. Остават без ясен отговор въпроси като: какво е мястото на третия стълб в цялостната архитектура на системата; как ще се преодолее сравнително ниското участие и ограниченото обществено доверие; по какъв начин ще се стимулира доброволното участие на гражданите и работодателите.

Фискалният съвет препоръчва с оглед подобряване на качеството и ефективността на предвижданите промени, фокусът на обсъжданията да бъде насочен към реалната адекватност на бъдещите пенсии във втория и третия стълб, а не преимуществено към формалната регулация на дейността на пенсионноосигурителните дружества. Успоредно с това да се разработи последователна държавна политика за развитие на третия стълб, включително чрез стимули и интеграция с политиките за дългосрочни спестявания.

Според експертите от Фискалния съвет вторият и третият стълб на пенсионната система следва да бъдат разглеждани не като спомагателни или чисто регулаторни елементи, а като ключови инструменти за осигуряване на адекватен доход в старост в условията на демографски натиск и ограничен капацитет на разходопокривния модел. Това налага изместване на фокуса от формалното усъвършенстване на надзора към реалните резултати за осигурените лица – натрупвания, доходност и очаквани заместващи доходи. Развитието на третия стълб следва да се превърне в целенасочена публична политика, интегрирана с по-широката рамка на дългосрочните спестявания, финансовата грамотност и данъчните стимули.

Само чрез последователен и координиран подход допълнителното пенсионно осигуряване може да изпълни своята роля като реален компенсатор на намаляващата адекватност на първия стълб и да допринесе за по-висока финансова сигурност на бъдещите пенсионери, посочват от Фискалния съвет.