Заплашва ли ни нова финансова криза в сектора на частното кредитиране?

За онези с добра памет новината, че някои фондове за частни кредити са наложили ограничения върху тегленията, напомня за лятото на 2007 г., когато една европейска банка ограничи тегленията от фондове, пълни с ценни книжа, свързани с високорискови ипотеки. Световната финансова криза вече беше започнал, припомня Wall Street Journal.

Подобно на високорисковите ипотеки само за няколко десетилетия частните кредитира се превърнаха от нишови в основен клас активи. И подобно на високорисковите ипотеки, частните кредити са непрозрачни, до голяма степен нерегулирани и свързани с други части на финансовата система, включително банките.

Така че, дали проблемите с частните кредити предвещават системен шок, подобен на този, който видяхме преди две десетилетия? С уговорката, че кризите по своята същност са непредсказуеми, вероятно не. Кризата от 2007-2009 г. беше една от най-тежките в историята и дори само това говори против случването на нещо също толкова лошо.

Въпреки това кризата ни научи на кои уязвимости да обръщаме внимание във финансовата система. Частното кредитиране разкрива достатъчно, за да можем да анализираме какво може да се обърка, особено при по-широк шок, например покачване на цените на петрола и лихвените проценти.

Частното кредитиране обикновено се отнася до заем от небанков кредитор към компания, която няма листнати акции на фондовата борса. Подобно на високорисковите кредити то се разви в сянката на установените финансови институции. Мениджъри на частни капиталови фондове като Apollo Global Management и KKR започнаха да организират заеми, които финансират изкупувания с ливъридж. Фондове за дарения, пенсионни фондове и други подобни инвестираха в тези заеми.

Една от общите черти между високорисковите и частните кредити е липсата на прозрачност. За разлика от облигациите, частните кредити не се регулират от Комисията за ценни книжа и борси на САЩ – въпреки че някои фондове за частно кредитиране, като например дружествата за бизнес развитие, подлежат на такава регулация – и за разлика от банковите кредити, не се контролират от Федералния резерв или други банкови регулатори. Това е предимство, а не недостатък: финансовите иновации често представляват адаптация към регулаторната среда. Частните кредити се възползваха от правилата, въведени след кризата, които направиха банковите кредити по-скъпи.

Тази непрозрачност означава обаче, че няма общоприет начин за дефиниране, измерване или категоризиране на частните кредити. PitchBook оценява, че общият обем на частните кредити в САЩ се е утроил от 2015 г. насам до 1,3 трлн. долара, включително наличния, неизползван капитал. Preqin, подразделение на BlackRock, което само по себе си е голям мениджър на частни кредити, оценява общия обем в Северна Америка на 1,6 трлн. долара. Някои анализатори посочват цифри над 2 трлн. долара, но те обикновено обхващат целия свят.

Според изчисленията на PitchBook частното кредитиране е почти толкова голямо, колкото синдикираните заеми (1,5 трлн. долара), които банките отпускат и след това разпределят към инвеститори, и облигациите с висока доходност (1,8 трлн. долара). Търговските, индустриалните и ипотечните кредити на банките възлизат на близо 6 трлн. долара. Частните кредити са сравними с високорисковите кредити, които в пика си възлизаха на около 1,5 трлн. долара, или около 15% от всички жилищни ипотеки, макар че това беше много по-голяма сума спрямо икономиката.

Подобно на високорисковите кредити в миналото, частното кредитиране разнообразява каналите за финансиране на икономиката. „Вместо кредитите да идват единствено от банковия сектор, фактът, че рискът може да се разпредели… по цялата верига на финансовата система, е плюс“, коментира Фабио Наталучи, който отговаряше за финансовата стабилност в Международния валутен фонд, а сега ръководи Andersen Institute for Finance and Economics.

И все пак, както и при високорисковите кредити, частното кредитиране се преплита с други финансови участници, по-специално банки и застрахователни компании. „Тази взаимосвързаност може да се обърне срещу нас“, казва Наталучи.

Взаимосвързаността може да разпространява и усилва загубите във финансовата система. Банки, търговци на ценни книжа, хедж фондове, Fannie Mae, Freddie Mac и застрахователят „ American International Group почти фалираха поради експозицията си към кредити, ценни книжа или деривати, свързани с високорисковите кредити.

От 2018 г. насам банките са утроили отдаването на заеми към компаниите за частни инвестиции и кредити до над 300 млрд. долара, което е част от по-широкото разширяване на кредитирането на финансови компании. В резултат на това самите фондове, които инвестират в компании с висока степен на ливъридж, са станали такива.

Разбира се, експозицията на банките е малка спрямо общите им активи. Много от тях са се защитили чрез „синтетични трансфери на риск“, при които те запазват кредита, но плащат на някого, например хедж фонд, да поеме загубата, ако кредитът не бъде изплатен. МВФ оценява, че банките по целия свят са прехвърлили по този начин риска върху активи на стойност 1 трлн. долара (не само частни кредити).

(Продължава на следващата страница)