ЕЦБ рискува да повтори стара грешка с повишаването на лихвите

Европейската централна банка (ЕЦБ) изглежда готова да повиши основния си лихвен процент следващата седмица, връщайки се към подход, който за последно използва през 2011 г., в опит да изпрати силен сигнал срещу инфлацията в момент, когато икономиката на еврозоната е изправена пред риск от навлизане в рецесия

Този ход обаче не донесе очакваните резултати преди повече от десетилетие и възможността историята да се повтори тревожи икономистите, предупреждава в коментар The Wall Street Journal.

Заради конфликта в Близкия изток и затварянето на Ормузкия проток цените на петрола и природния газ се повишиха рязко. Това незабавно се отрази върху годишната инфлация в еврозоната, която се ускори до 3,2% през май спрямо 1,9% през февруари.

Същевременно перспективите за икономически растеж в региона се влошиха. През първите три месеца на годината икономиката на еврозоната беше на ръба на стагнацията, а проучванията сред бизнеса за април и май сочат риск от свиване през второто тримесечие. Възможно е ускоряването на инфлацията да се окаже временно и до голяма степен ограничено до енергийния сектор, докато търсенето остане слабо, а работниците не са склонни да рискуват работните си места в търсене на по-високи възнаграждения.

Докато Федералният резерв на САЩ и Английската централна банка предпочитат да изчакат и да оценят влиянието на войната върху дългосрочните ценови тенденции, ЕЦБ изглежда вече е взела решение.

„Вече не можем да пренебрегваме този шок и това е така дори ако войната приключи още днес“, заяви Изабел Шнабел, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ.

Шнабел и други представители на институцията се опасяват, че поскъпването на енергията ще накара работниците да настояват за по-големи увеличения на заплатите, а работодателите впоследствие ще прехвърлят тези разходи върху крайните цени.

Засега има малко доказателства, че подобни вторични ефекти вече са започнали да се проявяват, а е възможно това да не се случи още месеци наред, тъй като преговорите за заплатите в Европа обикновено се водят в началото на календарната година.

В ЕЦБ обаче смятат, че когато се появят категорични доказателства, вече ще бъде твърде късно за овладяване на инфлацията. Затова банката предпочита превантивно да повиши цената на заемите, за да покаже на работниците и бизнеса, че няма да допусне по-нататъшно значително ускоряване на инфлацията, надявайки се това да насърчи умереност в исканията за заплати и в ценообразуването.

За дългогодишните наблюдатели на ЕЦБ този сценарий е добре познат. През 2011 г. институцията реагира на ръста на цените на петрола с две повишения на основната лихва. Впоследствие се оказа, че политиците са преценили погрешно състоянието на икономиката на еврозоната, която тогава беше в разгара на дълговата криза. Подобна грешка беше допусната и през 2008 г., когато ЕЦБ увеличи лихвите заради поскъпването на петрола въпреки разразяващата се глобална финансова криза.

Тези увеличения бяха бързо отменени. ЕЦБ понесе удар върху репутацията си, тъй като създаде впечатление, че не разбира мащаба на икономическите проблеми в еврозоната. Възстановяването на доверието започна през 2012 г., когато президентът на банката Марио Драги обеща да направи „всичко необходимо“, за да спаси еврото и да стабилизира икономиката.

„Сега отново виждаме старата ЕЦБ“, коментира главният икономист на Lombard Odier Сами Шаар. „Бяха им нужни 10 години, за да възстановят доверието към себе си, а сега са напът да повторят същата грешка.“

Макар икономиката на еврозоната да не е в криза, както беше тогава, икономистите поставят под въпрос цената на своеобразната застраховка, която ЕЦБ иска да си осигури срещу евентуален ръст на заплатите.

„Икономиката вероятно ще понесе с ограничени щети повишението на лихвите, което ЕЦБ планира за 11 юни, но последващи увеличения могат да отложат възстановяването след кризата с Иран или дори да тласнат еврозоната към ненужна кратка рецесия“, пише в анализ до клиенти главният икономист на Berenberg Bank Холгер Шмидинг.

Говорител на ЕЦБ отказа коментар по повод опасенията на икономистите преди заседанието на институцията следващата седмица.

Идеята за превантивни действия вместо игнориране на енергиен шок беше възродена по време на стратегическия преглед на ЕЦБ през 2025 г., чиято цел беше да извлече поуки от скока на енергийните цени след руската инвазия в Украйна.

Тогава ЕЦБ първоначално пренебрегна поскъпването на енергията с аргумента, че отслабването на търсенето на други стоки и услуги в крайна сметка ще върне инфлацията надолу. Стратегическият преглед обаче заключи, че този подход е бил грешен. Работниците започнаха да очакват трайно висока инфлация и поискаха по-големи увеличения на възнагражденията, което доведе до нова вълна на поскъпване.

Някои икономисти се опасяват, че в стремежа си да избегне по-скорошна грешка ЕЦБ е напът да повтори много по-стара. Пазарът на труда вече не е толкова силен, колкото беше през 2022 г., а търсенето е значително по-слабо, отколкото при енергийния шок след началото на войната в Украйна.

„За да избегне повторение на грешката от 2022 г., когато реагира твърде късно на нарастващата инфлация, ЕЦБ се готви да повтори грешките от 2008 и 2011 г., когато повиши лихвите насред икономическо забавяне“, пише в бележка до клиенти стратегът на La Financière de l’Échiquier Енгеран Артаз.

Перспективите пред конфликта в Близкия изток и развитието на енергийните цени остават силно несигурни. В такава среда рискът от грешни решения е голям и според някои икономисти именно повишаването на лихвите може да се окаже най-сериозната от тях.

Други са на противоположното мнение.

„Продължаваме да смятаме, че ако ЕЦБ трябва да избира, вероятно ще предпочете да повиши лихвите по погрешка, отколкото да не ги повиши по погрешка“, посочват икономисти на Rabobank в анализ до клиенти. „Щетите върху доверието към институцията биха били по-малки.“

(БГНЕС)