Управителният съвет на БНБ трябва да взема решения независимо от правителството и ЕЦБ

Промени в Закона за кредитните институции изискват по-голяма независимост от управителния съвет на Българската народна банка (БНБ). Ръководството на централна банка трябва да гарантира, че не взема решенията под влияние на правителството и Европейската централна банка (ЕЦБ), пише във внесен законопроект на Министерския съвет в Народното събрание.

Надзорни функции

В измененията в Закона за кредитните институции, които съдържат над 140 страници, има нов раздел, свързан с независимостта на членовете на Управителния съвет и гуверньора, както и с правилата за техния избор.

Друг акцент в новия законопроект засяга управлението на кредитните институции, което трябва да се прави изцяло на базата на професионална преценка и пруденциалните стандарти.

Разпоредбите изискват затягане на подбора с въвеждането на по-строги критерии за репутация, квалификация и професионален опит на кандидатите за управленски позиции (изисквания за т.нар. fit and proper оценка). Целта е да се гарантира прозрачен и обективен подбор, предотвратяващ конфликт на интереси.

Регулации за клоновете от трети държави

Разписани са изменения и по отношение на това как функционират клоновете на банки от трети държави. С регулациите се въвежда изцяло нова рамка за работата и пруденциалния надзор над клоновете на банки, чието седалище е извън Европейския съюз (ЕС).

БНБ получава засилени правомощия да налага допълнителни изисквания или ограничения, ако даден клон се оцени като системно значим за финансовата стабилност в страната.

Централната банка може да отнеме лиценза на банка от трета държава за извършване на банкова дейност чрез клон, когато тя не отговаря на пруденциалните изисквания или съществуват разумни основания за съмнение, че може да ги наруши през следващите 12 месеца.

Законът се прилага и когато съществуват разумни основания за съмнение, че във връзка с клона от трета държава, банката от трета държава или нейната група е извършено, се извършва или е имало опит за извършване на изпиране на пари или финансиране на тероризма.

Клонът на банка от трета държава трябва да поддържа във всеки момент минимален гаранционен капитал. Когато тя е от 1-ва категория, той трябва да е равен най-малко на 2,5 на сто от средната стойност на пасивите на клона за последни три годишни отчетни периода, а за новолицензиран клон - от стойността на пасивите на клона към момента на лицензиране, но не по-малко от 10 млн. евро.

Когато клонът на банка от трета държава е от категория 2, минималният гаранционен капитал трябва да е 0,5 на сто от средната стойност на пасивите на клона за последни три годишни отчетни периоди, а за новолицензиран клон - от стойността на пасивите на клона към момента на лицензиране, но не по-малко от 5 млн. евро.

Клон на банка със седалище в трета държава периодично предоставя на БНБ информация за: поддържаните в неговия регистър активи и пасиви, най-големите регистрирани активи и пасиви по сектори и видове контрагенти, включително експозициите във финансовия сектор.

Клонът на банка извън ЕС ще трябва да предоставя данни за значителните концентрации на експозиции и на източници на финансиране към определени видове контрагенти.

Санкции при нарушения

При неизпълнение на задълженията по този закон ще се прилагат актове на Европейския съюз, които са в правомощията на БНБ.

За членовете на ръководството на банки – управителния и на контролния орган, лицата от висшия ръководен персонал, лицата, заемащи ключови позиции, служителите, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на лицата отговорни за нарушението - е разписана периодична парична санкция в размер до 50 хил. евро.

В Преходните и заключителни разпоредби на закона за кредитните институции е записано, че банките от трети държави, получили лиценз за извършване на банкова дейност в България чрез клон преди 10 януари 2027 г., продължават дейността си, ако отговарят на изискванията и до тази дата, и са удостоверили пред БНБ, че изпълняват необходимите изисквания. Това не засяга договори, сключени преди 11 юли 2026 г.

Министерският съвет предлага на Народното събрание да разгледа и приеме законопроекта, с който националното законодателство се привежда в съответствие с европейските изисквания в областта на пруденциалния надзор и правилата на еврозоната. Промените отразяват директивите от банковия пакет на ЕС (CRD VI) и уреждат новите надзорни роли.