Европа се опитва да разхлаби контрола на САЩ върху платежните системи

Американските компании доминират в невидимата система, която улеснява глобалните плащания. Използвате дебитна карта в парижко кафене и в рамките на секунди верига от съобщения вече пътува между банки и процесори за одобрение на покупката - обикновено чрез системите на Visa и Mastercard, които заедно обработват по-голямата част от плащанията с кредитни и дебитни карти в Европа, пише Bloomberg.

Сега става още по-сложно, тъй като Вашингтон засилва контрола върху финансовата инфраструктура като геополитически инструмент. На фона на това европейците търсят алтернативи, предупреждавайки, че регионът е отстъпил твърде много власт над важна част от икономическата си система.

„Вече не живеем в стабилен и предвидим свят“, изтъкна френският президент Еманюел Макрон на скорошна конференция в Париж, посветена на плащанията, посочвайки „екстратериториални решения, които могат драстично да променят пейзажа“.

Макрон твърди, че овладяването на плащанията е от съществено значение за икономическия суверенитет на Европа.

Безпокойството се трупа от години. Когато администрацията на американския президент Доналд Тръмп изтегли САЩ от ядрената сделка с Иран през 2018 г. и отново наложи санкции на Техеран, европейските компании се отдръпнаха от Иран, защото рискуваха да загубят достъп до американския пазар и финансовата система. През 2022 г. Visa и Mastercard прекъснаха връзката с Русия в рамките на дни след нахлуването ѝ в Украйна, както направи и Swift, базираната в Белгия мрежа за съобщения, която е в основата на глобалните преводи и се контролира от централните банки на страните от Г-10.

За някои европейци рисковете вече не са абстрактни. Никола Гийу, френски съдия в Международния наказателен съд, беше блокиран при ежедневните си финансови дейности миналата година, след като САЩ му наложиха санкции за разрешаване на заповеди за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху и бившия министър на отбраната Йоав Галант.

Той и колегите му бяха принудени да се откажат от технологиите и „да живеят сякаш са се върнали с машина на времето обратно в 90-те години“, споделя Гийу, чието преживяване привлече общественото внимание.

Изграждането на независими системи не би предпазило Европа от подобни санкции – нейните банки остават дълбоко преплетени с американските финанси – но би могло да намали ежедневните уязвимости и да даде на региона по-голям контрол върху чувствителните данни. „Колкото повече концентрираме трансакциите си чрез техните платежни системи, толкова повече те ще могат да контролират световната икономика“, посочва Сесилия Рикап, доцент по икономика в London University College. „Това може да се използва и като оръжие“, добавя тя.

Тази логика частично подкрепя стремежа на Европейската централна банка (ЕЦБ) за въвеждане на дигиталното евро - възможност, която тя започна да проучва през 2020 г. като начин за укрепване на независимостта на плащанията. Напредъкът обаче е бавен, като потенциалното стартиране на дигиталната валута не се очаква преди 2029 г.

Междувременно финансовите институции предприеха мерки с алтернативи в частния сектор. Европейската инициатива за плащания, подкрепена от 16 регионални банки и доставчици на финансови услуги, стартира своя дигитален портфейл Wero за P2P трансакции (от човек на човек – бел. ред.) през 2024 г.

Това привлече над 53 млн. потребители в Германия, Франция и Белгия. Услугата позволява незабавни плащания от сметка към сметка чрез телефонен номер или QR код, като ефективно елиминира международните картови мрежи, а същевременно се позиционира като европейски конкурент на доставчици като PayPal.

Скоро услугата ще бъде активна в Люксембург и Нидерландия, като стартът на плащанията в магазините е планиран за края на 2026 г.

Също така Wero се обединява с платежни решения в Италия и Испания, наред с други страни, за да разшири трансграничната функционалност.

„В рамките на следващите три до четири години Wero или подобни услуги вероятно ще предложат на европейците реална алтернатива“, прогнозира главният изпълнителен директор на BNP Paribas SA, Жан-Лоран Бонафе. „Възвръщаме си автономността по отношение на производителността, както и на ценовата конкурентоспособност“, добавя той.