Орчел от UniCredit си създаде много врагове в Германия

Главният изпълнителен директор на UniCredit Андреа Орчел се опитва да прилвече акционерите и персонала на Commerzbank AG. Той използва цялата интелигентност на опитен инвестиционен банкер, за да продължи да увеличава дела на италианската група в германската банка по тихи и ефикасни начини.

Дотук обаче тактиките му не постигат целта си, вкл. не впечатляват особено германското правителство, което има близо 13% дял в Commerzbank, пише Bloomberg.

Изминаха почти две години, откакто най-големият кредитор в Италия разкри, че притежава 9% от Commerzbank и повдигна въпроса за пълно поглъщане. Орчел увеличи този дял до над 40%. Пътят му дотук беше осеян с препятствия. Настроението около двете банки е толкова лошо, че е трудно да се предположи, че финалната сделка ще бъде сключена без съпротива.

UniCredit придоби акции на германската банка при частична продажба на дял от германското финансово министерство през септември 2024 г. Италианската група след това разшири дела си чрез дериватни сделки. Commerzbank протестира незабавно. Правителството в Берлин твърдеше, че не е знаело, че потенциално хищнически купувач ще се сдобие с акциите.

През март т.г. Орчел предложи ниска оферта за Commerzbank, на минималната цена, допусната съгласно германския закон за ценните книжа. Целта му не беше да спечели контрол, а да позволи на дела на UniCredit да надхвърли 30%, без да се задейства задължителна оферта за поглъщане.

Офертата от 0,485 акции на UniCredit за всяка от акциите на Commerzbank струваше приблизително с 4% по-малко от средната цена на акциите на германската банка през периода на приемане.

Орчел иска UniCredit да е активен акционер, който да влияе върху стратегията и управлението на германската банка, но без да бъде принуждаван да отправя правилна оферта към банката.

Още от самото начало на сложните корпоративни маневри беше ясно, че натискът на UniCredit върху Commerzbank и нейните инвеститори ще изпита търпението на всички. Очаквано, нещата стават все по-ожесточени.

Графика: Bloomberg

UniCredit приветства увеличаването на дела в Commerzbank през последните месеци като доказателство за приемане на визията на италианската група. Commerzbank обаче смята, че това е резултат от продажбата на акции от страна на контрагенти. Италианската банка не отрича това, а разглежда закупените акции като възможност да се позиционира като инвеститор, който може да взима еднозначни решения.

Commerzbank се опасява, че дребните инвеститори, които държат около 16% от акциите ѝ, биха могли да възприемат придобиването като свършен факт и да предложат акциите си на UniCredit евтино и неразумно. Някои местни медийни публикации погрешно тълкуват позициите в деривати и съществуващите дялове на UniCredit, като пишат, че италианската банка почти вече контролира германкската. Всъщност цитираните числа преувеличат позицията на UniCredit.

Commerzbank изразява опасения и относно необичайното отпускане на акции назаем и друга пазарна активност, като предполага, че финансовите институции, свързани с UniCredit, играят някакви игри. UniCredit отвърна на тези опасения, че не може да търпи „негативната реторика“ или „безмилостното разпространение на неточна и подвеждаща информация“ от Commerzbank. Подобно на ученици, които се клеветят пред учителя, и двете банки поискаха от германския финансов регулатор да разследва опонента.

UniCredit в понеделник заплаши също така да събере подкрепа за замяна на надзорния съвет на Commerzbank на следващото годишно общо събрание. Италианската група е подготвила собствен списък от директори, които след това биха могли да изберат свой собствен управленски екип.

Този ход е добре познат в италианската корпоративна политика, но е анатемосан в германската, а и правителството има споразумение да номинира двама от членовете, без да бъдат оспорвани. Министерството на финансите не е доволно от заплахата. Във вторник от институцията недвусмислено заявиха, че няма да продават акции без премия и че се противопоставят на агресивния подход на UniCredit.

Какво трябва да мислят обикновените инвеститори за всичко това и защо UniCredit просто не отправи истинска оферта за придобиване на Commerzbank? Очевидно няма основателен аргумент за изкупуване на акциите на най-ниската разрешена цена. Цената на акциите на Commerzbank почти се е утроила, откакто UniCredit влезе в нея, но по-високите лихвени проценти поставиха европейските банки в затруднено положение като цяло.

Повишената цена е отчасти причината Орчел да не отправя оферта с достатъчна премия, за да си подсигури контрол. Премията трябва да е такава, че да убеди инвеститорите на дребно и да изпита решимостта на правителството – т.е. Commerzbank е твърде скъпа хапка в момента.

UniCredit също така се стреми към поглъщане на германската банка със съгласието на правителството в Берлин и съдействието на ръководството ѝ.

Орчел можеше да действа по-меко, но направи точно обратното. Германия може би никога нямаше да му постеле червения килим, но италианската група щеше да има по-голям шанс да убеди инвеститорите, служителите на банката и правителството, че биха могли да се възползват от сделка. Затова каквото и да направи той по-нататък, враждебността и отхвърлянето ще са на първа линия.

Същевременно Европа би могла да се възползва от консолидацията и засилването на банките. Страните от Европейския съюз трябва да се обединят, за да се изправят срещу конкуренцията на САЩ и Китай в един по-нестабилен свят.