Министерството на финансите отново прави опит да прокара „донос-бонус“

Министерството на финансите отново ще се опита да прокара в бюджета за 2025 г. мярката, станала известна като „донос-бонус“, която депутатите отхвърлиха в края на 2023 г.

В проектобюджета за предстоящата година се предлага финансов стимул за лицата, които подават информация за конкретни факти и обстоятелства за укриване на данъци и осигуровки в размер на над 100 хил. лв. Стимулът за подателя на данните се предлага да е в размер на 10% от събраните вследствие на информацията допълнителни приходи за бюджета.

Мярката дословно повтаря вписаната в проектобюджета за 2024 г., която беше приета на първо четене в Комисията по бюджет и финанси в парламента, но впоследствие отхвърлена на второ четене. Основната критика към нея беше свързана с това, че ще се използва за разчистване на сметки между конкуренти. 

По време на дискусиите миналата година настоящият финансов министър Людмила Петкова – тогава в качеството си на директор на дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите, обясни, че такава мярка действа и в други държави и идеята не е „един съсед да подаде сигнал до НАП срещу комшията си“. Тя обясни и въведения праг от над 100 хил. лв. с това, че така администрацията няма да се ангажира с по-малки сигнали. На второ четене обаче предложението отпадна.

В проекта за актуализираната средносрочна бюджетна прогноза като мотиви към законопроекта е вписано, че се предлагат „мерки за намаляване на дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане; и др.“, без да се конкретизира какви са те. Вероятно предложението за т. нар. „донос-бонус“ е сред тях.  

Идеята отново беше повдигната през лятото, когато Людмила Петкова я коментира отново в контекста на възможните мерки за излизането на България от т.нар. „сив списък“ на Специалната група за финансови престъпления (FATF), в който страната фигурира от октомври 2023 г. заради пране на пари.

Сливане на НАП и Агенция „Митници“

Идеята за сливането на двете агенции е на поне десет години. Темата беше повдигната отново през февруари, когато Министерството на финансите обяви, че подобен ход отново е на дневен ред. Опитът показва, че единните приходни агенции водят до по-ефективно администриране на приходите, аргументираха тогава предложението си от МФ. Това обаче беше и моментът, в който тогавашният министър на финансите назначи за директор на Агенция „Митници“ Петя Банкова, която само два месеца по-късно беше задържана и обвинена за участие в организирана престъпна група за търговия с влияние, подкупи и контрабанда. 

Сега идеята за създаването на обща мегаструктура е вписана в проектозакона за бюджета чрез предложения за изменения в Закона за Националната агенция за приходите, Закона за митниците, Закона за акцизите и данъчните складове и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Министерството на финансите аргументира предложението, позовавайки се на опита в други държави, според който интегрираното администриране на приходи води до по-добро изпълнение, тъй като се премахват пречките за ефективно и ефикасно управление, като същевременно се постига по-добра отчетност и прозрачност на публичния сектор и по-висока професионална квалификация на служителите, работещи в приходната администрация. Очаква се единната приходна агенция да реши „критични проблеми“ като неефективни бизнес процеси, укриване и невнасяне на мита, данъци, осигурителни вноски, корупция.

Отмяна на повишения праг за регистрация по ДДС

Законопроектът предвижда отмяна на повишаването на прага за регистрация по ДДС от 100 хил. лв. на 166 хил. лв. от 1 януари 2025 г. Според МФ мярката цели създаване на равнопоставени условия за извършване на бизнес. В края на миналата година аргумент за въвеждането на повишения праг беше подобряване на бизнес средата и облекчаване на малките фирми, като мярката беше одобрена при дискусиите на бюджетна комисия с голямо мнозинство.

Предвиждан мащабен ръст на държавните разходи с 20 млрд. лв. само за година

Сред другите интересни данни в проектобюджета за 2025 г. е очакваното нарастване на разходите с около 20 млрд. лв. само за една година. При очаквани разходи и вноска в общия бюджет на ЕС в размер на 78,8 млрд. лв. за тази година, очакванията за 2025 г. са за разходи от 98,9 млрд. лв. – ръст от 25,5%. За сравнение, в последните години нарастването е било значително по-плавно: с 2,25 млрд. между 2022 г. и 2023 г. и 5,2 млрд. лв. между 2023 г. и 2024 г. 

Сходен е размерът и на предвидените завишени приходи в бюджета – при очаквани в края на 2024 г. 72,242 млрд. лв. правителството е заложило ръст на приходите до 92,485 млрд. лв., като предвижда голям ръст на данъчно-осигурителните приходи (от 58,9 млрд. лв. в края на 2024 г. до 73,7 млрд. лв. през 2025 г.), както и ръст на средствата в хазната от преки, и от косвени данъци (ДДС и акцизи). 

Същевременно в прогнозите си МФ залага дефицит за 2024 г. от 3,3%, основно заради непостъпилите средства по Механизма за възстановяване и устойчивост. 

„Въпреки това, прилагайки методологията на Европейската система от регионални и национални сметки 2010 (ЕСС 2010) за оценка на показателите за сектор „Държавно управление“, ще бъдат положени максимални усилия дефицитът на сектора за 2024 г. да остане в рамките на референтната стойност от 3 на сто от прогнозния БВП“, се посочва в предложената от правителството средносрочна бюджетна прогноза.

За периода до 2028 г. се залага дефицит, вариращ в рамките на 2,1 до 3,6% (през 2026 г.).

По-сериозно нарастване на дълга

В бюджета за 2024 г. беше заложено държавният дълг да достигне 48 млрд. лв. (23,3% от БВП), а в края на 2025 г. и 2026 г. да достигне съответно до 56,2 млрд. лв. (25,8% от БВП) и 65,6 млрд. лв. (28,3% от БВП). 

Според новата прогноза на Министерството на финансите в края на тази година дългът ще достигне 47,3 млрд. лв. – под заложеното в края на 2023 г. През 2025 г. се планира ново дългово финансиране в размер до 16,9 млрд. лв. През периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне до 66,6 млрд. лв. (29,3% от БВП) през 2026 г., 73,7 млрд. лв. (31,0% от БВП) през 2027 г. и 81,1 млрд. лв. (32,8% от БВП) през 2028 г. Тенденцията за нарастване на външния държавен дълг се запазва през целия прогнозен период, докато при вътрешния дълг се очаква намаление през периода 2025-2026 г. и нарастване в следващите години.

Проектобюджетът за 2025 г. предвижда запазване на приложенията, въведени с предходния бюджет, в които се описват средствата за стратегически проекти с национален приоритет и средствата за общински проекти, като срокът им се удължава до 2028 г.