Мерц рискува да провали шанса си да възроди Германия

Германският канцлер Фридрих Мерц има шанс да се нареди сред най-влиятелните лидери в Европейския съюз (ЕС). Амбициозният му план за трансформиране на военната инфраструктура на страната на стойност стотици милиарди евро представлява най-голямата надежда на ЕС за възстановяване на икономическия растеж и спиране на опасната вълна на крайнодесния популизъм, пише в редакторски коментар Bloomberg.

Той обаче може да се превърне и в епично разочарование, ако Мерц и коалиционните му партньори не успеят да го реализират.

Като политик от кариерата и корпоративен адвокат, Мерц не предизвика голям ентусиазъм, когато неговата центристка Християндемократическа партия спечели властта през февруари. Тогава, изненадващо, той направи нещо, което изглеждаше невъзможно: сключи сделка, за да се измъкне от строгите фискални ограничения, които отдавна подкопаваха както Германия, така и ЕС. Правителството ще похарчи колкото е необходимо, за да подкрепи отбраната на Европа срещу агресивна Русия, каза той, ще инвестира други 500 млрд. евро, за да съживи икономиката, която е в стагнация поради високите цени на енергията и засилващата се конкуренция от Китай, и ще намали бюрокрацията, за да започнат нещата да се движат.

Това е необичаен залог. След като наруши дългогодишната традиция на пестеливост, която е неразделна част от националната идентичност, Мерц видя как подкрепата за него се срива, докато крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ набира популярност. Единственият му изход е да постигне осезаеми резултати до следващите национални избори, които трябва да се състоят до 2029 г. Това ще изисква компетентно изпълнение – да се възстанови армията, изтощена от десетилетия на пренебрегване, и да се гарантира, че инвестициите в области като транспорта и енергийната мрежа носят трайни ползи.

Постигнат е известен напредък. По-специално, правителството предложи данъчни облекчения за корпоративни капиталови разходи и предприе стъпки за ускоряване на одобрението на проекти като нови жилища. Вече обаче се забелязват признаци за забавяне на темпото и отклоняване от мисията. Едва през септември парламентът ратифицира инфраструктурния фонд от 500 млрд. евро. Вместо да намали зависимостта от скъпата вносна енергия – например чрез рестартиране на замразени ядрени реактори – правителството се стреми просто да субсидира електроенергията за промишлените предприятия. Част от средствата, предназначени за инвестиции, вместо това запълват дупки в редовния бюджет.

Икономистите забелязват това. Германският институт за икономически изследвания предвижда растеж от едва 0,2% през тази година и 1,3% през следващата благодарение на временния скок в публичните разходи. Прогнозите на анкетираните от Bloomberg икономисти са намалили очакванията си за 2027 г. до 1,5% спрямо върховата стойност от почти 1,8% през юни.

Разбира се, правителствата не могат да правят чудеса. Пагубните митнически политики на САЩ са до голяма степен извън контрола на Германия. Длъжностните лица трябва да се справят с ограниченото предлагане на изпълнители и специалисти, способни да поемат проекти. Въпреки това, предвид огромния недостиг на публични инвестиции, който Германия е натрупала през последните две десетилетия, възможностите за повишаване на производителността са многобройни – от подобряване на достъпа до широколентов интернет до осигуряване на точност на известните с ненадеждността си влакове на Deutsche Bahn за дълги разстояния.

Германия има един шанс да направи това правилно. Ако парите, предназначени за инвестиции, бъдат изразходвани за субсидии и текущи разходи, правителството ще се окаже с допълнителен дълг от стотици милиарди евро и без много резултати. Мерц и неговите коалиционни партньори говорят, сякаш разбират колко трагично би било това. Сега трябва да го докажат.