Насочва ли се Америка към дългова криза? Отговорите може би са в чужбина

Политиката и дългът не се съчетават добре. Би било разумно американците да погледнат отвъд Атлантика, за да видят колко трудни могат да станат нещата.

Правителството на Великобритания излага на показа проблемите с годишния си бюджет, неспособно да угоди на кредиторите и избирателите, като същевременно подкрепи и икономиката.

Франция е в още по-лоша ситуация. Държавният дълг е по-голям, отколкото във Великобритания, фискалният дефицит също. Същевременно не само повишаването на данъците е политически невъзможно, но и налозите вече са толкова високи, че по-нататъшното им вдигане може да бъде саморазрушително, пише The Wall Street Journal.

Съкращенията на разходите във Франция са по-трудни, отколкото във Великобритания, където съкращенията на социалните помощи се оказаха политически невъзможни, и осигуряването на бюджет изобщо в дълбоко разцепения френски парламент е предизвикателство. Поне в Лондон паниката около облигациите по време на свръхкраткия мандат на премиера Лиз Тръс показа на политиците, че трябва да обръщат внимание на кредиторите.

Някои от същите проблеми вече са видими в САЩ – заедно с липсата на политическа воля да се направи нещо, за да се предотврати задълбочаването на проблема. Засега всичко, което стои между САЩ и паниката на пазара на дълга, е доларът. Наличието на световна резервна валута обаче не осигурява неразрушим щит, който мнозина предполагат.

Да погледнем отново към Великобритания, за да видим как нефункционалната политика ограничава действията. Правителството предложи идеята за икономически ефективно увеличение на данъка върху доходите в навечерието на бюджета и пазарът на облигации я хареса. Финансовият министър Рейчъл Рийвс обаче се отказа от идеята в полза на серия от по-малки, отложени увеличения на данъците върху пенсиите, корпоративните инвестиции и шофирането, всяко от които, както тя се надява, ще получи по-малко внимание от избирателите.

Събраните пари отиват за разходи за социални помощи, наложени на правителството от собствените му членове на парламента.

В САЩ проблемът са митата: неефективният данък върху закупуването на определени чуждестранни стоки е възможен (въпреки че законността на най-големите мита все още предстои да се определи) и дори за кратко беше популярен. Политиката в САЩ обаче е също толкова крехка, колкото и на Острова, и когато пазарът на облигации и избирателите възразиха, митата бяха отменени.

Така наречените реципрочни мита от април бяха отложени и след това намалени, когато пазарът на облигации изпадна в паника. Те спаднаха от пикова ефективна ставка от 28% до сегашните 18%, изчислени от безпартийната Бюджетна лаборатория в Йейл – далеч по-ниски от първоначалните ставки, макар и все още най-високи от 1934 г. насам.

По същия начин нарастващите опасения на избирателите относно цените на храните доведе до премахване на митата върху вноса на кафе, банани и някои видове говеждо месо. Беше разумно тези ставки да се премахнат, но е особено странно да се въведат такси върху хранителни продукти, които дори не са произведени в САЩ.

САЩ все още нямат дилемата, създадена от противоречиви изисквания за данъци, разходи и заеми, благодарение на глобалното търсене на долари, които насочват пари към държавните ценни книжа на страната. Има обаче тревожни признаци и фискалната ситуация предполага нарастваща вероятност от проблеми в бъдеще въпреки по-бързия икономически растеж, отколкото в други страни.

Предупреждения за натиск върху облигациите се появиха в екстремни ситуации. Най-скорошната беше през април, когато доходността по 10-годишните държавни облигации скочи рязко, след като американският президент Доналд Тръмп обяви първоначалните високи мита.

През 2020 г. блокадите показаха колко лоша може да бъде подобна спирала на разпродажбите на американски държавен дълг и Федералният резерв беше принуден да купи облигации за над 1 трлн. долара, за да стабилизира пазара, припомня медията.

Фискалната ситуация в САЩ е далеч по-лоша от това, с което Рийвс трябва да се справи във Великобритания. Международният валутен фонд (МВФ) изчислява, че общият държавен дълг на Острова ще достигне 95% от брутния вътрешен продукт тази година, а дефицитът – 4,3%. Очаква се дългът на САЩ да бъде малко под 100%, като дефицитът е напът да надвиши 7% и е един от най-високите в развития свят.

Това, което спасява американските финанси, е статутът на долара като задължителен глобален актив и валута за търговия. И двете му роли обаче са изправени пред предизвикателства и колкото повече САЩ експлоатират света, толкова по-висок е рискът другите страни да потърсят средства другаде.

Има четири припокриващи се заплахи за долара: предлагане, Китай, сигурност на резервите и отблъскване на съюзниците. Предлагането е голямата заплаха, тъй като САЩ имат почти рекордни дефицити в мирно време, наред с нарастващия дефицит по текущата сметка. Америка трябва да привлича постоянен поток от чуждестранен капитал, за да финансира правителството и вноса, което е нестабилна позиция.

Китай пренасочи малко повече търговия към юана, въпреки че доларът остава доминиращата валута за международни плащания. Китай, Русия и други страни, вкл. Турция, заменят част от резервите си със злато на фона на нарастващата загриженост относно замразяването или конфискацията на резерви, базирани на долари, от Вашингтон.

Макар че съюзническите правителства очевидно не намаляват експозицията си към долара, те са уплашени от митата на Тръмп и разговорите за едностранни такси върху резервите, държани в държавни ценни книжа.

Поне засега нищо от това не нанесе значителни щети на резервния статус на долара, но определено всички тези фактори навредиха в известен смисъл. Рискът е пазарът да усети предстояща промяна и да повиши доходността по държавните ценни книжа на САЩ в очакване на отдръпване на чуждестранните купувачи.

Положителното е, че за САЩ е икономически лесно да предотвратят проблема. Вашингтон има пространство да увеличи данъците и такава мярка няма да навреди толкова на растежа, колкото ако се приложи в други страни от Г-7. Правителствените разходи, които също са най-ниските в Г-7, са по-трудни за намаляване, както демонстрира провалът на Министерството на правителствената ефективност на Илон Мъск.

Това звучи ли ви познато? Бившият министър-председател на Люксембург и председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер веднъж каза: „Всички знаем какво да правим, просто не знаем как да бъдем преизбрани, след като сме го направили.“

Не е ясно дали днешните политици всъщност знаят какво да правят. Независимо дали знаят, или не, преизбирането, докато останат в рамките на ограниченията на пазара на облигации, ще бъде трудно. Америка има долара, на който да се опре, но това няма да е завинаги.