Ще гарантира ли бюджетът фискалната устойчивост на държавата

Какъв трябва да е бюджетът на България? Отговорът на този въпрос занимава обществото, защото от най-важния финансов закон на държавата зависи развитието ѝ. Споровете за бюджета с харченето на публични финанси доведоха до масови протести и искания за промени във финансовия план на държавата.

Мартин Търпанов, ръководител „Дългови инструменти“ в DeltaStock:

До 2020 г. бюджетите на България бяха консервативни и гарантираха фискална устойчивост и финансова стабилност, подпомагайки реалната конвергенция с ЕС. След COVID бюджетът все по-често се използва като популистки инструмент, което доведе до обществено недоволство и частични отстъпки – отпадане на някои данъчни и осигурителни увеличения и замразяване на автоматични ръстове на заплати.

В дългосрочен план са нужни реформи: оптимизация на държавната администрация, обвързване на заплатите с ефективност, борба със сивата икономика, по-строго облагане на хазарта и по-добро таргетиране на социалните помощи.

Бюджетът трябва стриктно да спазва правилото за разходи до 40% от БВП и да се стреми към балансиране, а не към постоянни дефицити.

Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски":

В новия бюджет задължително трябва да отпаднат всички мерки, свързани с повишаване на данъци и осигуровки, които водят до допълнително изземване на доходи от бизнеса и работещите.

Необходими са сериозни ограничения в разходната част, така че дефицитът поне да се доближи до 3%, а в идеалния случай – към нулата. Това няма да е лесно, затова са възможни умерени ръстове на разходите, но за сметка на текущите, а не на капиталовите.

В противен случай отново рискуваме инвестициите да бъдат орязани, а текущите разходи да останат непроменени.

Щерьо Ножаров, икономист и преподавател в УНСС:

Макроикономическата рамка трябва стриктно да спазва Закона за публичните финанси, като разходите не надвишават 40% от БВП без изключения за COVID, еврофондове или военни разходи, които трябва ясно да се обяснят.

Годишният таван на новия дълг не бива да надхвърля 15 млрд. лв., а автоматичните механизми за ръст на заплатите в публичния сектор трябва временно да се замразят. Разходите за администрация са прекомерни, а бюджетът е насочен основно към текущи плащания без инвестиции и реформи. Липсата на реформи застрашава растежа и финансовата стабилност.

Какво е мнението на Александър Нуцов, ръководител "Политики и стратегическо планиране" в BESCO и Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията ще разберете, ако гледате целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.