Отчетеният бюджетен дефицит от 3,1% за 2025 г. е изчислен на касова основа и по прогнозен брутен вътрешен продукт (БВП), което го прави силно индикативен и неподходящ за окончателни изводи. Това заяви доц. д-р Щерю Ножаров, икономист и преподавател в УНСС, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.
Той посочи, че реалните данни ще станат ясни едва на 22 април, когато България трябва да отчете дефицита си на начислена основа по стандартите на Евростат и Пакта за стабилност и растеж.
„Именно там се крие рискът от отклонения, тъй като европейските институции имат право да коригират и прекласифицират определени разходи, по Маастрихтските критерии. Всички други числа до 22 април могат да се приемат като индикативни или като ПР за вътрешна употреба, за да внушат спокойствие“, коментира доц. Ножаров.
Според икономиста ключов фактор за вписването в рамката от 3% е орязването на 1,8 млрд. лева от капиталовите разходи без дадена яснота кои проекти са засегнати. „Това поставя въпроси за прозрачността и потенциалния ефект върху икономиката. Отлагането на тези разходи създава дефицитен натиск за 2027 г. и 2028 г., когато те ще трябва да бъдат реализирани“, предупреди той.
Ножаров обясни, че държавата е намалила капиталовите разходи, за да влезе в бюджетната рамка, но „не казва кои, а това веднага създава дефицитен натиск за следващите години“.
Той обърна внимание на неустойчивия характер на приходната част, включително зависимостта от плащания по Националния план за възстановяване и устойчивост. „Забавянето и орязването на средства от Европейската комисия заради липсващи реформи поставя под въпрос способността на страната да компенсира тези приходи в бъдеще“, е мнението на икономиста.
Той подчерта, че допълнителен риск е използването на мостово финансиране чрез капитализация на държавни дружества, което може да бъде прекласифицирано като публичен разход. „Държавата взима дълг, дава го на държавни компании и после си го прибира като 100% дивидент - това е очевиден счетоводен трик“, отбеляза доц. Ножаров.
Той пожела да не правим повече бюджет като този за миналата година, който е „финансова магия“, направен с еднократни мерки, при турбулентни геополитически обстоятелства. По думите му през 2025 г. „икономиката е загряла“ със 17 млрд. лева дълг, който е почти 10% от БВП, а срещу това получава "само 3% растеж".
Какво показва за последните четири години отклонението между дефицита на България на касова и на начислена основа? Ще се превърне ли в проблем дълговото финансиране на Българска банка за развитие, БЕХ и други държавни компании, отчетено като публичен разход? Има ли по-добра събираемост от данъците? Как се отрази на фирмите и банките първият месец от членството на България в еврозоната? Как ще се движи инфлацията през годината?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.


Експерти: Колите да се върнат към основното си предназначение
Ясни са първенците по баскетбол и бадминтон в Общинските ученически игри
ПП-ДБ иска разсекретяване на документи за Сдружението за контрол на защитените територии
47 пияни или дрогирани водачи спипа КАТ за ден
Тревожно: Над 50 милиона души в света страдат от епилепсия
Сезонът на отчетите в САЩ изглежда силен, но AI тревожи инвеститорите
Сенатор Шахийн: Преговорите са по-добре от сражения
Рециклиране чрез изкуство, или как творчески да спасим отпадъци от изхвърляне
Канада модернизира армията си и предизвиква бум в отбранителните технологии
Обратното изкупуване на акции е лукс, който ВР не може да си позволи
Защо китайските коли са толкова по-скъпи в Европа?
BMW можеше да има свой allroad, но не пожела
В Китай ще произвеждат серийно автомобили с електронно спиране
Запознайте се с най-мощната Jawa
Peugeot остана без батерии за E-3008 и E-5008
Какво ви очаква в любовта тази седмица?
15 подаръка за Свети Валентин
A$AP Rocky издаде тайната на успешната връзка с Риана
10 евтини идеи за освежаване на хола
Бела Хадид и Адан Бануелос отново заедно