В навечерието на парламентарните избори Институтът за пазарна икономика публикува първата глава от новото издание на „Бяла книга на ИПИ: Отключване на растежа (2026 г.)“. "Бялата книга" дава възможна посока за развитие на България, като включва отделни глави за фискалната политика, демографията и човешкия капитал, върховенството на правото, инвестициите, конкурентоспособността и икономическия растеж.
ИПИ посочва 10 фундаментални цели с хоризонт от четири години, които са напълно постижими и биха повишили значително възможностите за развитие и качеството на живот в страната.
Преминаване на границата от 75% от средното ниво за ЕС по показателя БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност
В дългосрочен план голямата цел пред страната трябва да е забогатяването и сближаването с големите икономики в Европа. България измина пътя от под 30% от средното ниво за ЕС в началото на новото хилядолетие до 68% през 2025 г. Това са повече от две десетилетия на изпреварващ икономически растеж. Въпреки това, почти всички останали страни в региона на Централна и Източна Европа са достигнали нива в рамките на 75-90% от средното ниво за ЕС.
Българската икономика може да достигне нива от 75-80% в сравнително кратки срокове, като това изисква активна политика в подкрепа на конкурентоспособността и възползване от пълния потенциал (физически и човешки) на страната. Сближаването с успешните страни в региона означава и чувствително покачване на възнагражденията в икономиката и въобще на разполагаемият доход на домакинствата.
Устойчиво повишаване на инвестициите в икономиката до нива от 25% от БВП
Брутото образуване на основен капитал (инвестициите) в България в последните години е устойчиво под 20% от БВП, като това е показателят, по който изоставаме чувствително от другите страни в Централна и Източна Европа. Всички успешни примери в региона постигат изпреварващ растеж с инвестиции от порядъка на 25% от БВП.
Повишаването на инвестиционната активност е възможно с подобрение в бизнес средата, данъчни мерки в подкрепа на инвестициите в капитал и иновациите, както и изчистен модел за развитие на индустриалните терени в страната. Прилагане на програмно бюджетиране и изпълнението на капиталовата програма на правителството със средносрочен хоризонт също подкрепя капиталонатрупването в икономиката.
Достигане и поддържане на коефициент на заетост от поне 80% за населението на възраст 20-64 г.
В периода 2023-2025 г. България отчита коефициент на заетост на населението на възраст 20-64 г. от 76-77%, като това е историческият максимум на страната. Мерките в подкрепа на човешкия капитал, трансформацията на икономиката и стимулиране на инвестициите могат да активират хората извън пазара на труда и за пръв път да бъде достигната границата от 80% заетост. Подобни нива на заетост се наблюдават след пандемията в добрите примери в региона на Централна и Източна Европа.
Тази цел може да бъде постигната чрез фокус върху фундаменталните умения на неактивните и трайно безработните, повишаване на гъвкавостта на работните места и привличане на частни инвестиции в слаборазвитите региони, в които днес се концентрират безработните.
Свиване на неравенствата и връщане на коефициента на Джини в рамките на 30-35 в средносрочен план
Свиването на неравенствата в последните години показва, че икономическият растеж в България може да носи ползи за всички групи в обществото, без да се налагат свръх разходи в бюджета и разглобяване на данъчната система. Коефициентът на Джини се сви от над 40 в годините преди пандемията до 37-38 през 2023/2024 г.
Поддържане на ниска безработица и активиране на хората извън заетост и образование, ръст на производителността на труда и на възнагражденията, както и насочена социална политика към най-уязвимите групи от обществото може да доведе до устойчиво свиване на неравенствата и влизане в рамки на обичайните нива за региона на Централна и Източна Европа.
Повишаване на средния резултат на учениците в PISA с 25-50 точки и намаляване на дела на слабите ученици
В последното издание на PISA резултатите на българските ученици са със 78 точки по-ниски от средните за ОИСР по четене, със 63 точки по-ниски по математика и със 70 точки по-ниски по природни науки. Делът на функционално неграмотните е около 50% в различните дисциплини.
Изследванията и опита на други страни в Централна и Източна Европа показват, че повишаването на средното ниво и намаляването на дела на слабите ученици са двата фактора, които дават най-голям ефект по отношение на икономическия растеж. В средносрочен план е напълно постижимо изравняването на постиженията на някои от страните в региона, които са изправени пред сходни предизвикателства, но отчитат по-добро представяне на PISA.
Това изисква преформатиране на политиката и финансирането в посока качество на училищното образование, както и структурирани усилия и специална програма за подкрепа на слабите училища.
Устойчиво повишаване на средната очаквана продължителност на живота в България до 78 г.
Продължителността на живота в България (75,9 г.) остава най-ниската в ЕС (средно 81,7 г.). Основен движещ фактор зад това изоставане е чувствително по-високата смъртност и особено предотвратимата смъртност, която е 2,3 пъти над средната за ЕС.
Овладяването на високата смъртност и повишаването на продължителността на живота изисква дълбоки промени в българското здравеопазване, в т.ч. насочване на по-голям ресурс към профилактика и превенция за сметка на болнично лечение, промяна на стимулите във финансовия модел на болниците и монополната позиция на НЗОК, повишаване на възнагражденията на медицинските сестри и мерки за привличане и задържане на кадри в професията, както и подобрен достъп до лекарства.
Преформатиране на модела на социалните услуги спрямо потребностите и ефективен модел за грижа за възрастните хора също подкрепят целите за продължителността и качеството на живота.
Устойчиво обръщане на миграционните процеси и достигане до механичен прираст от над 50 хил. души на година
След пандемията се наблюдава обръщане на миграционните процеси в България. През 2023 и 2024 г. механичният прираст на населението е от порядъка на 40 хиляди души или 6,0-6,5‰ от цялото население. Повишаването на доходите и възможностите за реализация, както и подобряването на здравето и качеството на живот по места, са ключови за устойчивото обръщане на миграционните процеси. Постигане на устойчив механичен прираст от 50 хил. души на година означава овладяване на спада на населението в страната.
Повишаване на финансовата автономия на общините, като собствените приходи на местно ниво надхвърлят границата от 40% от общите разходи
През последните над десет години се наблюдава сериозен спад във финансовата автономия на общини в България и хронична зависимост от държавните трансфери. Делът на собствените местни приходи в бюджетите на общините се е свил от над 40% през 2015-2017 г. до под 25% през 2024-2025 г.
Мерки за фискална децентрализация, в т.ч. преотстъпване на част от приходите от подоходното облагане, могат да повишат финансовата автономия на общините и да дадат стимули на местната власт да провежда активна политика за привличане на инвеститори и развитие на икономиката.
Балансирано териториално развитие и по-силна роля на икономическите центрове отвъд столицата
Развитието на големите икономически центрове отвъд столицата е ключово за балансираното териториално развитие на страната. То е в пряка зависимост от финансовия ресурс и възможностите на местните власти на провеждат собствени политики.
Отключването на потенциала на големите регионални центрове в страната изисква стъпки към административно-териториална реформа, съвместно предоставяне на публични услуги и възможности за сътрудничество между местните власти, повече правомощия на местно ниво и финансова автономия, активна политика за привличане на инвестиции, както и повече ресурс за местни инвестиции в по-добра среда за живот.
Ефективна борба с корупцията и отлепване от дъното по върховенство на правото в Европейския съюз
Изоставането по отношение на върховенството на правото продължава да отличава България от успешните европейски икономики и да ограничава потенциала за дългосрочен растеж. За да отключи своя потенциал и да преследва целите за сближаване, ръст на доходите и намаляване на неравенствата, както и въобще подобрението на качеството на живот, България трябва да постигне отчетлив напредък в правосъдието. Ключово е да се премахне политическото и икономическото влияние над съда и прокуратурата, за да се спрат корупционните канали за източване на публичния ресурс. Липсата на осъдителни присъди срещу лица от висшите етажи на властта е единият от критериите, показващ отсъствието на реално сработване на институциите от съдебната власт.
Липсата на разкрити обвързаности между съдебната власт и политическите лица благоприятства престъпността, покровителствана от политиката. Стъпка в правилната посока може да се потърси чрез дисциплинарно наказани и освободени магистрати. Време е независимостта на съдебната власт да върви ръка за ръка с ефективност на правосъдието на поносима за българските граждани цена.
Бялата книга на ИПИ се реализира с подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман“


Шест потвърдени случая на хантавирус на нидерландския круизен кораб
Седмичен хороскоп 11 май - 17 май 2026
Левски вдигна шампионската титла
Стреляха по автобус в Перник
Тежко падане в Джирото, дебютант спечели втория етап
Децата може да са технологично грамотни, но са уязвими онлайн
В първата си година на престола папата предизвика Тръмп, AI и богатите
Обединените арабски емирства се подготвят за свят след петрола
Страните от НАТО се готвят Тръмп да изтегли още войски от Европа
Загърбването на науката от САЩ има невидима, но огромна цена
До 2 години китайците ще ударят Toyota и Volkswagen
Хакери доказаха, че колата помни всичко за собственика си
Стара Toyota с модерно масло - резултатът е плачевен
Автомобилът, който промени Honda, празнува 50-годишен юбилей
Dacia ускорява появата на хибридно Sandero Stepway
Йорданова: ПБ и Радев нямат план да се борят със завладяната държава
Трайков: Състоянието на енергетиката е добро
преди 3 седмици Едно е да може а друго е да стане факт.10% лапачи на бюджетни заплати източват 90% от приходите за заплати във БВП .Бюджетните търтеи съсипват допълнително бюджета с неплащане на здравни осигуровки неплащане на транспорт и редица други разсипии. Най голямото нахалство е да източват от бюджета по 20 двадесет брутни заплати при пенсиониране.Най изявени са полицаи , съдебни магистрати, депутати и безкрайна редица админинистрация вързани в преразпределение на изработеното от граждани и фир ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 седмици До: xapoznai...."българската икономика дето нямала добавена стойно" чакам да чуя високо добавената стойност на българския износ който между другото продължава да се срива за сметка на вноса. Това е отрицателно търговско салдо което също помпа инфлацията.Проблемът в България не се данъците а ВИСОКИТЕ РАЗХОДИ...Тези които се завръщат в България го правят заради закъсвацията в западна Европа която идва насам. Общо вашето целия ти пост е една голяма ЛУПОСТ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 седмици Иначе ни чака румънския сценарии или по лошо гръцкият от 2014 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 седмици Това са пълни фантасмагории. Икономиката на България се държи на кредити хвърлени във вътрешно потребление. Благодаря не изнася нищо с висока добавена стойност и търговският и дефицит продължава да расте. Индустрията е надолу вече 5та година. Заплатите в държавния сектор няма как да растат с ДВОИНИ проценти и даже с единични защото дефицита вече голям още през първото тримесечие. Това по което България може да изпревари съседите си е по ръст на данъците и съкращаване на администрацията. Иначе ни отговор Сигнализирай за неуместен коментар