Бюджетната комисия в парламента прие на първо четене тегленето на нов дълг в размер до 3,8 млрд. евро. Предложението беше направено от Министерския съвет миналата седмица, като според управляващите това се налага във връзка с необходимостта от осигуряване на ресурс за префинансиране на плащанията за изпълнение на националните дейности и инвестиции в заключителния етап от изпълнението на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
От опозицията поставиха под съмнение необходимостта да бъде теглен дълг в толкова голям размер. Асен Василев от „Продължаваме промяната“ посочи, че искането би получило подкрепата им, ако е било за тегленето на дълг до 2 млрд. евро. Той критикува и идеята да бъде взет дълг, без да има приет бюджет, защото тогава лихвата би била много висока, включително заради изявленията на финансовия министър Гълъб Донев за очакван дефицит в размер на 7,4% от БВП. Той препоръча Министерството на финансите да поеме минимално количество дълг, като допълни, че ако бъдат представени макрорамка и бюджет, биха преосмислили позицията си.
Венко Сабрутев от ПП коментира, че не била представена прогноза за приходите, разходите и допълнителните разходи по ПВУ, за да може да се прецени дали наистина ще са необходими средства точно в този момент, или може да се изчака. Той поиска да бъде предоставен списък с проектите по ПВУ и степента на тяхна готовност, както и прогноза за приходите и разходите.
Според Владислав Панев от „Демократична България“ през тази година ще има ръст на приходите от ДДС предвид ръста на инфлацията и обяви, че парламентарната му група също няма да подкрепи тегленето на нов дълг. Мартин Димитров от ДБ отбеляза, че няма гаранции, че след това искане за дълг няма да бъде отправено и следващо.
На въпрос на „Възраждане“ за това каква ще бъде общата задлъжнялост на страната в края на годината, ако бъде изтеглен нов дълг, стана ясно, че тя ще бъде по-ниска, отколкото в края на 2025 г. От финансовото министерство посочиха, че към края на 2026 г. държавният дълг би достигнал 30,8 млрд. евро, което възлиза на 29% от БВП, а към началото на тази година дългът е бил в размер на 31,4 млрд. евро.
„Ако теглим чертата, с тези 3,8 млрд. евро към края на тази година като процент от БВП дългът на България ще бъде по-нисък, отколкото в началото на годината“, каза Константин Проданов.
По време на представянето на предложението пред комисията стана ясно, че проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост са договорени на 98%.
На въпрос на Айтен Сабри от ДПС относно изпълнението на проектите, председателят на комисията и депутат от „Прогресивна България“ Константин Проданов посочи, че се полагат усилия договорените инвестиции, проекти и дейности да бъдат приключени до 31 август тази година, а отчетът им да бъде направен до края на септември. След това предстои одобрените за плащане проекти от страна на ЕК да бъдат изплатени до 31 декември. Всичко, което не бъде одобрено, ще бъде финансирано от националния бюджет, уточни той. Очаква се четвъртото плащане по ПВУ да бъде в края на юли, а петото – в края на годината, стана ясно още по време на заседанието на бюджетната комисия.
Проданов заяви, че се очаква предложението за тегленето на нов дълг да влезе за разглеждане в пленарна зала още утре, за да може да присъства и финансовият министър Гълъб Донев.
Поемането на нов дълг беше предложено вече като една от трите промени в удължителния закон за бюджета, но не беше гласувано заедно с другите предложени промени – за намаляване на партийната субсидия и увеличаване на пенсиите по т. нар. швейцарско правило, защото според опозицията такова предложение не може да бъде правено от народни представители, а единствено от Министерския съвет.


По-малко катастрофи? Пътищата са добри само в 1/3 от общините
111 г. отбеляза румънка - най-възрастният човек на Балканите
Ормузкият проток разкрива бавната смърт на глобалните общи пространства
Сезонната депресия през лятото: Когато жегите влияят на психичното здраве
След проверка: Спагети в ресторант в Монте Карло излизат €18, в София – €25
OpenAI призна, че негов AI модел самостоятелно е причинил голяма кибератака
Войната срещу Иран е струвала на САЩ 37,5 милиарда долара досега
Зеленски уволни шефа на армията Сирски след национални протести
Пол Грифитс: Летището в Дубай работи нормално
Airbus: ЕС има нужда от Великобритания и обратното
Новият Chevrolet на Шакил О'Нийл може да плава
Какво представлява системата ALA на Lamborghini
Защо спирачките на Nissan са в различни цветове
Продажбите на електромобили в Европа скочиха с 52% за година
Уникалната кола на Ник Мейсън се продава за 35 милиона долара
Слави Трифонов: Ако Иран ни удари с балистична ракета, вината ще е на Румен Радев
Черен плик пред Културния дом на Русия в София
Без обвинение: Саксиите с марихуана не били на Явор Бахаров
Военни унищожиха паднал в морето дрон, на 40 км от Ахтопол
Опасно време днес: Оранжев код за бури и градушки 8 области


преди 1 месец Държавата не може да разчита единствено на няколко местни институции за дългосрочно финансиране.Сиреч за да има за ипотеки които дефакто поддържат българската икономика и БВП и вдигат пушилката която залъгва стадото че икономиката е наред. Ако нямаше пари за ипотеки отдавна всичко щещемдс е приключило. Парите от еврофондовете които ще спрат до края на годината са другата ми патерица която ше изчезне след няколко месеца отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 месец Ограничения на вътрешния пазарСкромна ликвидност: Основен купувач са българските банки и пенсионни фондове, чийто свободен капитал за държавни ценни книжа (ДЦК) е лимитиран.Риск от изтласкване: Изтеглянето на милиарди от местната система би лишило бизнеса и гражданите от кредитен ресурс.Нарастваща цена: При по-големи емисии вътрешният пазар бързо се насища, което влошава пазарните условия и вдига лихвите у нас.Липса на диверсификация: Държавата не може да разчита единствено на няколко местни инс отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 месец До: Repoman...от къде ще дойдат тези пари на вътрешния пазар? Банките са тези които купуват около 40 пр. И аз искам да го пласират на вътрешн пазар и така да изтичат част от ликвидността на банките за да може лихвите по депозитите да скочат. Но това е невъзможно. Няма как да намерят толкова пари на вътрешен пазар. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 месец До: nikiangel ... ами не знам откъде купуваш , ама аз си купувам български домати . да , през зимният период нямаме оранжерийни и внасяме , климатът ни е такъв . много други държави също не произвеждат през зимата . не разбирам на къде се пробвате да пробивате ?! излезте от апартамента си !! надолу по Пазарджишко градини с домати да искаш , към Благоевградско също ... :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 месец До: гъбкоЕдни домати не можем да направим, и тях ги внасяме от съседите... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 месец До: nikiangel ... ами само за протоколът , правим ... :))) ... чак карабли не , но сателити правим . и за НАСА и ЕКА също правим разни неща . сиреч , няма да имаме проблеми дето пишеш ?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 месец До: bertram Стане ли тая работа с 4-те % по ДЦК, ипотеките ще подгонят американските тарифи. Жална им майка на иМпотекарите! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 месец Идва голямаа криза, всички признаци са на лице. Няма да е утре, няма да е и в други ден. Може да отнеме 6 месеца, а може и 12 или 24, но освен ако не почнем да правим космически кораби тук...няма какво да ни спаси, и ще е страшно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 месец До: Repoman и до там ще стингем, но първо трябва 'да ни нашокат репита' на външните пазари... а тези 2% за които говориш ще са минимум 3.5-4% отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 1 месец До: bertram, Да вземат дълга на местния пазар, тук лихвите са ниски. След като по ипотечните лихвите са 2.5-3%, то за ДЦК-тата би трябвало да е най-много 2%, т.е. лихвата няма да се усети. отговор Сигнализирай за неуместен коментар