Стефан Костов: Промените в данъчно-осигурителната среда по средата на годината са финансов шок

Повишаването на минималните осигурителни прагове и на максималния осигурителен доход от 1 август налага неочаквани корекции в бюджетите на компаниите. Това коментира Стефан Костов, съветник на КРИБ по въпросите на IT отрасъла и главен финансов директор на HRS Group – водеща компания в сферата на човешките ресурси и заетостта, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Според него ревизирането на параметрите по средата на финансовата година е сериозен административен и финансов шок, особено за сектори с висока добавена стойност като IT индустрията, където разходите са концентрирани основно в човешкия капитал.

По думите му промяната означава, че трябва да се предоговори всичко, свързано с ресурси, проекти, цени, които са дадени за второто полугодие на тази година. Костов определи това като „допълнителен данък върху труда“ и отбеляза, че „до момента за 2026 г. в България ръстът на разходите за труд е вторият най-висок в Европа след Унгария“.

Той смята, че макар минималните прагове теоретично да се въвеждат за борба със сивата икономика, те често имат обратен ефект върху най-незащитените групи на пазара на труда – нискоквалифицираните работници в малките населени места. Що се отнася до равенството в осигуровките Стефан Костов подчерта, че бизнесът от години настоява за уеднаквяване на правилата за осигуряване между реалния сектор и държавните служители. Финансовият експерт отбеляза, че първоначалното въвеждане на съотношение от 80 на 20 за вноските на администрацията се прие като положителен сигнал, но според КРИБ реформата остава наполовина свършена.

Той обясни, че работодателите остро възразяват срещу практиката заплатите на държавните служители да се индексират така, че нетното им възнаграждение да остане непроменено след въвеждането на личните вноски. Според Костов това превръща реформата във фикция и натоварва допълнително държавната хазна.

Финансовият експерт предупреди, че нарастването на държавния дълг и започналата процедура по свръхдефицит срещу България са сред най-сериозните червени флагове за международните финансови институции и чуждестранните капитали. Костов посочи, че липсата на структурни реформи през последните години е довела до опасен прецедент – генериране на сериозен дефицит в период на икономически растеж. Той е категоричен, че държавата не води пазарно ориентирана антиинфлационна политика и не адресира пазарни механизми, действали успешно срещу инфлацията в други държави – върховенството на закона, свободната конкуренция, превоприлагането.

Финансовият експерт изказа съмнение, че у нас ще дойде някой, за да „направи дебела инвестиция, голяма, с дългосрочен хоризонт, при условия на такава динамика, която не може да гарантира, че това, върху което стъпва, за да направи своята прогноза, ще е валидно след 18 месеца“.

Костов подчерта, че случаите с преструктурирането на инженерния център на Bosch у нас и трудностите около привличането на отбранителния гигант Rheinmetall ясно илюстрират предизвикателствата пред страната. „Докато при Bosch факторите са предимно глобални и са свързани с трансформацията на автомобилния сектор в Европа, то ситуацията с Rheinmetall е пример за вътрешнополитическо разклащане на доверието“, е мнението на финансиста, който предупреди, че сигналите, които държавата изпраща към инвеститор от ранга на Rheinmetall, може да създаде прецедент за други инвеститори.

Костов е убеден, че въпреки сътресенията в германската икономика, която е ключов търговски партньор на България, КРИБ не вижда решението в паническо географско диверсифициране към други пазари. „Ключът за България е в повишаването на собствената ѝ стойност вътре в европейските вериги за доставки. „Вместо да мислим за бягство на други пазари, трябва да се качим в стойността на веригата на доставки в Европейския съюз, която в момента е водена от Германия, и тогава мисля, че нещата ще бъдат доста по-прости“, обобщи Стефан Костов.

Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.