Индустрията настоява за ясно обозначена AI музика и видео

Музикалната индустрия е изправена пред безпрецедентно наводняване на пазара от съдържание, генерирано от изкуствен интелект (AI). Скорошен хакерски пробив в платформи за генериране на музика разкри как точно се обучават тези модели – процес, който често се случва в сивата зона на авторското право. В отговор на технологичния натиск седемте най-големи организации в глобалния музикален бизнес се обединиха около общи действия, коментира Борал Шен, изпълнителен директор на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП), в предаването "Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria.

Индустрията се стреми към въвеждането на единни и ясни правила, които да гарантират прозрачност при използването на AI в звукозаписите. Като основа за бъдещи регулации индустрията предлага общ стандарт за обозначаване, който да даде на потребителите възможност за информиран избор при слушане.

„Бяха създадени две визуални маркировки, икони... Едната иконка показва съдържание, изцяло генерирано от AI, другата иконка показва съдържание, което е генерирано с помощта на изкуствения интелект“, обясни Шен. 

Идеята е тези означения да се прилагат на ниво песен във всички стрийминг платформи и видеохостинги като YouTube.

Въвеждането на подобни регулации е критично, тъй като по данни на една от водещите стрийминг платформи около 75 000 песни на ден – или близо половината от новото съдържание – вече са изцяло машинно генерирани, без никаква човешка намеса.

Стрийминг измами и фалшиви хитове

Масовото навлизане на AI съдържание крие сериозни финансови рискове. Освен че платформите се наводняват с продукция с неясен произход, се отчита и ръст на мащабни злоупотреби. Шен даде пример за разкрита схема в САЩ, при която група измамници генерират стотици хиляди AI песни и чрез мрежа от хиляди фалшиви профили (ботове) източват десетки милиони долари от стрийминг възнаграждения. Това са средства, които по право трябва да отидат при реалните артисти, композитори и продуценти.

На заден план остава и проблемът с незаконното обучение на алгоритмите. Европейският съюз прави първи стъпки, като изисква от AI компаниите да предоставят бази данни, за да могат правоносителите да проверяват дали трудът им е ползван без разрешение. 

„Законите навсякъде по света са такива, че никой не може да ползва вашето авторско съдържание без вашето разрешение, без вашето знание и съответно без да уреди правата за това“, каза Шен. 

Изборът на публиката

Въпреки огромния обем от световни хитове без човешко участие, статистиката показва, че те генерират едва между 1% и 3% от общите слушания в платформите. Данните на социологически проучвания и изследвания на MIT потвърждават, че публиката реагира негативно, когато знае, че дадено произведение е дело на машина.

За хората е важно дали една песен е създадена от човек, защото музиката носи дълбок емоционален заряд и изгражда специална връзка между артиста и феновете, смята Шен.

Защита на творбите без демонизиране на технологията

Пътят пред индустрията не е в обявяването на война на технологиите, а в създаването на устойчиви лицензионни модели. Много от легитимните платформи вече сключват споразумения с правоносителите, коментира Шен.

Целта е да се защитят творбите на артистите и инвестициите на лейбълите, без да се демонизира AI. Всъщност изкуственият интелект отдавна е ценен инструмент за подпомагане на човешкото творчество – при миксиране, мастеринг или експериментиране със звуци.

Вижте целия разговор във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.