Лиз Тръс не издържа теста

Премиерът на Великобритания е убедена, че реалността трябва да се адаптира към нейните желания, а не обратното

Министър-председателката на Обединеното кралство Лиз Тръс не издържа теста. Същото важи и за финансовия министър Куаси Куартенг. Миналата седмица на ненужни и вредни сътресения доказа това. Но зад това се крие още по-голяма опасност. Единственият вид лидер, който е по-опасен от нестандартния тип, който Обединеното кралство имаше, е фанатикът, който сега има. Доминиращата характеристика на фанатиците е тяхното убеждение, че реалността трябва да се адаптира към техните желания, а не обратното. Ако този мироглед бъде възприет от обикновен човек, той може да нанесе големи щети на близките му. При политически лидери обаче резултатът може да бъде катастрофа за страната, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Иронията е, че за тези хора „пазарът“ е бог, а курсът по икономика - тяхната религия. Но истинските пазари ги отблъснаха, след като инвеститорите разпродадоха паунда и британските ДЦК, причинявайки такъв хаос, че Английската централна банка (АЦБ) беше принудена да се намеси в опит да спаси правителството и зле регулираната пенсионна индустрия от техните безразсъдства.

Реалността е, че Тръс няма план за растеж. Тя има план за растеж в кавички - вълшебна отвара, в която тя инжектира отмяната на скорошните увеличения на данъците, свободата за бонусите на банкерите и по-ниските данъци за богатите, и казва „абракадабра“ с надеждата, че растежът на производителността ще се учетвори, предизвиквайки 2,5 процента годишен растеж.

Подобни мечти биха били забавни, ако не бяха толкова опасни за страната.

Първо, те са на върха на дълга поредица от измислици – измислиците, които оправдаваха прекомерните фискални ограничения след финансовата криза, измислиците, че Brexit ще донесе просперитет, измислиците, че протоколът за Северна Ирландия е разрешил главоблъсканицата Brexit и измислиците, че правителството ще направи нещо сериозно за изоставащите региони на страната. Сега властимащите обещават огромен скок в растежа на производителността. Но в своя анализ за Института "Тони Блеър" Oxford Economics заключава, че съвкупното производство може да бъде само с общо 0,4% по-високо след пет години. Планината се напънала и родила мишка.

Второ, въпреки че това е фиктивен план за растеж, той е истински план за неравенство и несигурност. Неотдавнашният пазарен смут със сигурност ще засили желанието на правителството да върви в посока на съкращаване на социалните помощи и обществените услуги. След това то би пренасочило доходите от дъното към върха на разпределението, в разгара на криза с издръжката на живота, в страната с най-голямото неравенство на разполагаемите доходи след САЩ сред демокрациите с високи доходи. Правителството ще оправдае това със старата лъжа, че държавите са като компаниите и затова не могат да си позволят високи публични разходи. Премахването на чуждестранната помощ пък би добавило някои от най-бедните хора на планетата към ненужните жертви.

Този парламент не бе избран с такава програма. Партията бе превзета от фанатици, безразлични към реалността или простото благоприличие. Както отбелязва колумнистът на FT Джон Бърн-Мърдок, „торите се откъснаха от британския народ“.

И накрая, правителството унищожи доверието в публичните институции и политиките на Обединеното кралство: то атакува Министерството на финансите, отхвърли фискалната прозрачност, предизвика хаос на валутния пазар и този на британски ДЦК и принуди АЦБ да се върне към ненавременно количествено облекчаване. Популистките движения винаги презират ограничаващите институции, управлявани от „елити“. Но институциите са опората на една цивилизация. Консервативната партия преди разбираше това. Вече не. И инвеститорите го знаят. То се подразбира.

Икономическите резултати на Обединеното кралство в дългосрочен план наистина трябва да се подобрят, за да се реализират желанията на хората за по-добър живот. Ако правителството иска да направи нещо полезно по въпроса, може да изтупа праха от доклада от 2017 г. на Комисията за растежа към London School of Economics. По-добрите стимули наистина са част от отговора, но само част. Ето защо систематичната данъчна реформа би била желателна. Трябва да има и трудна дерегулация, особено на използването на земята. Държавата трябва да доставя първокласни обществени блага с разбирането, че те са социална полза, а не разход. Трябва да има фискална и монетарна стабилност. Трябва да има много по-големи инвестиции във физически и човешки капитал, както публични, така и частни. Трябва да има по-големи спестявания. Трябва да има регионална политика, насърчаваща растежа. Трябва да има международно отворена икономика. Не на последно място трябва да има стабилни и надеждни политики, а не постоянен риск от нова търговска война с най-близките ни съседи.

Тръс и Куартенг няма да осигурят това. Нефинансираните намаления на данъците и инвестиционните зони със сигурност няма да го постигнат. Нов голям скок в неравенството също ще осуети тази цел. Тези хора са луди, лоши и опасни. Те трябва да си отидат.