Ако някой в технологичната индустрия се нуждаеше от напомняне, че няма начин да се справи с лудостта около митата на президента Доналт Тръмп, той получи такъв в рамките на един хаотичен уикенд.
72-часовата сага разкри всички грешки на търговската война, след като администрацията премахна със задна дата някои налози върху електрониката от Китай, само за да каже по-късно, че се задават още мита. Това създаде среда, в която единствената известна променлива е несигурността, и направи почти невъзможно каквото и да е дългосрочно планиране, особено по отношение на големи инвестиции или наемането на служители, пише Катрин Торбек в коментар за Bloomberg.
Инвеститорите в Apple, която все още произвежда по-голямата част от своите модели iPhone и други устройства в Китай, се зарадваха късно в петък, когато Митническата и гранична служба тихо обяви насоки, че смартфоните, компютрите и някои други технологични стоки ще бъдат пощадени от наказателните 125-процентни мита, наложени на Китай (докато все още подлежат на мита от 20%). Критиците заявиха, че този ход мирише на кронизъм, но отмяната изглежда разкрива, че някой от лагера на Тръмп е осъзнал огромните щети, които тези мита ще нанесат на американските технологични фирми и потребители. Телефоните на Apple едва ли са единствените устройства, за които САЩ разчитат н Китай. Около 73% от всички смартфони в САЩ идват от там, както и 79% от мониторите за компютри и 66% от лаптопите.
Но облекчението изглеждаще краткотрайно. Само 48 часа по-късно министърът на търговията Хауърд Лутник каза в интервю, че „това не е постоянен вид изключение“. В публикация в социалните мрежи Тръмп допълни, че „НИКОЙ не е освободен“, като заяви, че „няма изключение от митата, обявено в петък“. И двамата подчертаха, че се задават повече мита, по-специално върху полупроводниците и продуктите, които захранват. Вместо поянна вратичка, тази електроника просто „се премества в друга тарифна категория“, коментира президентът.
Дори и временно, отделянето поставя под съмнение настояването на Тръмп, че всички мита ще бъдат плащани от други страни, а не от американския бизес или потребителите в САЩ. Отмяната на налозите, която той предизвика, показва, че или Тръмп признава, че те са вредни за американските компании, или че лидерите на технологичните гиганти са успели да се сдобият с благоволението му. Първото предполага фундаментални въпроси за настоящата търговска политика на Америка. Последното би било тревожен знак, че фирмите без влияние в Белия дом трябва да се подготвят за прекомерно голямо въздействие.
Цялото това колебание напред-назад разпалва огъня на несигурността, което прави много трудно правенето на бизнес. При големите ревизии на търговската политика, които сега се случват на всеки час, това, което може да е имало смисъл в петък, излетя през прозореца в понеделник сутринта. Случващото се в крайна сметка рискува да задуши американските технологични амбиции и иновации.
Една от малкото константи е многократното настояване на екипа на Тръмп, че целта е да се постигне технологично господство за САЩ. За освобождаването на електрониката от митата Тръмп написа: „Трябва да произвеждаме продукти в Съединените щати“. И все пак тези ходове изглежда само обезсърчават допълнително, защото носят по-високи разходи за компоненти в сравнение с крайните продукти, като освободените от митата смартфони и компютри.
Използването на мита няма да отговори на недостига на квалифицирани работници или инженери, които са в изобилие в Китай. Освен това не е толкова просто като преместването на една фабрика, така че американските работници да са тези, които „завинтват малките винтчета, за да правят iPhone“.
Изграждането на екосистемата от доставчици в Азия отне десетилетия. Не е икономически изгодно производството на iPhone да се премести в САЩ, а пресъздаването на сравнима верига за доставки ще отнеме много повече време от четирите години мандат на Тръмп. Като се има предвид, че бизнес лидерите не знаят дали тези политики ще останат в сила през уикенда, някои може да изберат просто да смекчат краткосрочните си мъки и да изчакат, вместо да харчат десетки милиарди, опитвайки се да угодят на президента, без да получават дългосрочни гаранции. Този процес най-вече насърчава бизнес лидерите да предложат повърхностни решения, а не стратегически такива. Време е да се опита един различен подход.
Друга константа е, че случващото се ще доведе до това Китай да стане още по-самодостатъчен. Неговата технологична индустрия от години се справя с ограничения в износа, които я принудиха да прави повече с по-малко и стимулираха подкрепа отгоре надолу за по-големи технологични цели. Компаниите от Силициевата долина, които разчитат на китайски доставчици, ще бъдат ощетени, но е показателно, че Китай дори не трябва да преговаря за сделка, за да получи изключения. Признаците на поражение се трупат.