Ще се докажат ли хуманоидните роботи в реална производствена среда извън тестовете

Демонстрации на хуманоидни роботи се случват в тестова, а не в реална производствена среда, което създава изкривена представа за зрелостта на технологията. Това мнение изрази Йонко Чуклев, финансов анализатор и зам.-председател на Професионалната асоциация по роботика, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.

По думите му дори самият Илон Мъск е отложил плановете за масово производство на хуманоидния робот Optimus и причините, според него, са както технически, така и свързани с очакванията. „Първата причина е техническа, а втората е, че самият Илон Мъск дава агресивни предсказания за това кога нещо се произведе и ще се ползва масово“, коментира Чуклев.

Експертът обясни, че проблеми като фината моторика и прегряването остават трудно решими с настоящите технологии, а цената от 20-30 хиляди долара, заложена от Мъск, прави масовото внедряване в производството икономически неустойчиво.

Йонко Чуклев смята, че е по-вероятно да се спука балона при хуманоидната роботика, а не при изкуствения интелект. За разлика от роботиката, дори по-слабите големи езикови модели вече имат реална използваемост, изградени системи и генерират приходи.

„Големият проблем е приложното поле... Всички роботи, които ще влязат във фабриките, ще имат голям проблем. Ако капацитетът изпревари търсенето, ще се спука този балон преди изкуствения интелект“, очаква анализаторът.

Чуклев сравни роботиката с електромобилите в Китай, където за разлика от електромобилите, където търсенето се материализира, при хуманоидната роботика заложеното пазарно търсене остава несигурно.

Той цитира доклад на китайска научна асоциация. В него се посочва, че секторът изсмуква капитал от други приоритетни области за китайската икономика, като биотехнологиите и космическите технологии.

Чуклев очаква, че това ще доведе до консолидация и пренасочване на компаниите – от хуманоидни роботи към по-ясно приложими решения като коботи. „Това, че е приоритетно направление, не значи, че всяка втора компания трябва да бъде за роботика, особено без ясно приложно поле“, коментира финансовият анализатор.

Чуклев обасни, че Китай вече предупреждава за риск от балон в сектора на хуманоидната роботика и тов, поо думите му не е изненадващо. „Миналата година никой не смяташе, че в момента в Китай ще оперират над 150 компании, разработващи хуманоидни роботи. В изявлението е написано – компаниите оперират в едно и също поле, дублират се, а иновациите са почти никакви. Единственото, което се случва, че тези компании изсмукват капитал от други ключови сектори на бъдещето на китайската икономика“, отбеляза финансовият анализатор.

Сравним ли е пазарът на хуманоидната роботика в Китай с този на електрически тротинетки и велосипеди под наем преди пандемията? Защо водещи компании не успяват да спазят глобалните стандарти за сигурност? Какво показва Индексът за безопасност на AI на американския Институт „Бъдещето на живота“? Защо изкуственият интелект остава най-трудният за регулиране сектор? Оправдано ли е временно забавяне на развитието в полза на по-контролиран растеж и спазване на етични норми? Кой регулатор би могъл реално да измери нивата на риск при разработване на високорисков AI модел в България? Какво очакват инвеститорите?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.