Ще има ли ефект административна забрана за социалните мрежи за деца?

Административна забрана за социалните мрежи за деца няма да постигне целите си, а може допълнително да размие отговорностите на родители и бизнеса, като даде и големи правомощия на държавата да следи дигиталния живот на гражданите. Това коментираха Ясен Танев, експерт по киберсигурност, и учредител на Институт за изкуствен интелект, основател на Дигитално читалище, и Сашка Бончева, съосновател и председател на Управителния съвет на Women4Cyber България, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

Коментарът е по повод внесените в Народното събрание мащабни промени в Закона за закрила на детето, предвиждащи радикална мярка: пълна забрана на социалните медии за непълнолетни под 16-годишна възраст.

Според събеседниците подобна забрана би имала сериозни икономически, технически и социални рискове, които биха засегнали всички български граждани.

"И към момента имаме законова забрана и тя е до 14-годишна възраст. Но, разбира се, децата заобикалят тази забрана и вероятно около 3-5% са българите, които спазват това ограничение. Ако сега вдигнем възрастовата граница на 16 години, този процент ще падне още по-ниско", коментира Бончева.

Техническият механизъм за удостоверяване на възрастта крие собствени рискове. Законопроектът предвижда създаването на среда, в която дигиталният профил на потребителя трябва да бъде обвързан със социалните мрежи. Тази дигитална идентичност (дигитален портфейл) се вменява за разработка на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация.

Ясен Танев критикува остро този подход, определяйки го като опит за въвеждане на масов държавен контрол върху интернет потреблението на цялото население, а не само на децата.

Въпреки че вносителите на закона изтъкват, че страни като Австрия, Франция, Гърция, Дания, Великобритания, Бразилия и Индонезия са в процес на налагане на подобни мерки, международният опит показва смесени до негативни резултати. Данните сочат, че през първия месец от влизането в сила на забраната в Австралия през 2025 г. са закрити 4,3 милиона акаунта, но впоследствие се оказва, че това са предимно дублирани или неизползвани профили, коментира Танев. Младите хора не са намалили своята социална активност, а вместо това са се насочили към нерегулирани, алтернативни и значително по-опасни дигитални пространства, добави той. 

С помощта на изкуствен интелект (AI) и достъпни инструменти младежите лесно създават микросървъри за частни комуникации, изтласквайки общуването им в тъмната мрежа (Darknet), където рискът от експлоатация от киберхищници е огромен, каза Танев.

Въвеждането на подобна система изисква огромен административен и финансов ресурс от страна на държавата. Вместо тежестта да падне върху технологичните гиганти, предложението прехвърля административен натиск към българския гражданин. Съхранението на чувствителни данни от дигиталната идентичност в държавни бази данни крие огромни рискове от кибератаки и течове на чувствителна информация, коментира той.

Дигиталната зависимост не може да бъде решена единствено с административни забрани. Необходимо е преместване на фокуса върху платформите, телекомите, образователната система и родителския контрол. Платформите трябва да бъдат принудени да изпълняват европейските регулации, като премахнат своите пристрастяващи алгоритми, коментираха Бончева и Танев.

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.